****

Занемарила съм в последно време блога си. Фейсбук е виновен. По често се ровя там и се запознавам какви са ги вършили приятелките ми от аеробиката и по-рядко останалите приятели. Е, не че се оправдавам, но така си е  😦    А и не ми се пише….

 

 

Цветна есен 2009

Нямах намерение да пиша тази статия, но след като в последните дни топ 1 на търсенията е статията от  изложбата през 2008 се реших.

Както всяка година изложбата е по-интересна за мен отвън, а в самата палата е някак по-специализирана. И така трябва да е. Целта все пак на тази изложба е да се срещнат специалистите, да обменят опит и идеи, да сверят часовниците си. Тази година новостта са украшения за телефон, в който е засадено малко растенийце – кактус или секулентно. Те са толкова мънички и растят бавно, но колко ли време ще издържат на екстремните условия – джобове, дамски чанти, падания, ужулвания, пек, студ….

Няма да разказвам за  различните видове растения, саксии,  торове, почви защото е по-добре да се видят.  Искам да ви обърна внимание на щанда на розите на фирма Флоров – Павликени. Разнообразието е впечатляващо. Има храстовидни, увивни в най-невероятни цветове.

А навън е грейнало от саксии, цветове, дръвчета, храсти, кактуси и хора. Саксийните цветя са различни видове, големини, а цените им са ниски. И да не пропусна луковиците на лалетата, нарцисите, зюмбюлите, които в началото на пролетта ще ни пълнят душата с омайните си цветове и форми.

 

Любимите ми кактуси не бяха представени подобаващо. А и аз моите вече съм ги оставила сами да се гледат. Тук май е мястото да ви напомня, че се очаква да застудее и е крайно наложително да се приберат всички цветя в зимната им квартира.

Стандарт- ни информира

В заключение: ако сте пловдивчанин или гост посетете изложбата, за да ви се напълни окото с природа, а и можете да украсите домът си с някоя саксия…

Откраднат миг

Хареса ми това стихотворение. Може би защото се говори за гоблен, а може би защото е нежно, спокойно и навява зимни мисли….

ЗАВРЪЩАНЕ 

                              На Ваня

Спокойно, точно – бод след бод –

извайват пръстите ти гоблен

И нов.

И нов.

          Трепти живот –

дъждът плющи, плодът е объл,

 препуска в нивата жребче,

разцъфва цвят, дъхти на зима,

 река по стръмното тече

с житейската река

сравнима.

Пореден гоблен: кей, море

 и лодка… Ако аз, скептика,

в морето вгледам се добре,

ще видя –

лодката ни вика.

 Прекрачвам рамката от мрак,

 отвръзвам лодката от кея

и никой не разбира как

 сме отпътували

със нея.

 Георги Ангелов

ПП. Май ми се шие гоблен, а нямам такъв… 😦

Promise

Днес се срещнах с една приятелка. Пихме кафе, говорихме си и изведнъж осъзнах, че в последно време нямам никакво развитие. Стоя на едно място, не научавам нищо ново, дори английския забравих. И затова реших вече ще стоя на компютъра не повече от час, час и половина, ще чета повече книги и ще се самоусъвършенствам.

И стига съм казвала нямам време. Щом намерих време, за да ходя на аеробика, значи мога да намеря време и за неща, които касаят интелектуалното ми развитие.

Обещавам!

Перперикон

Уплашени от предстоящото захлаждане, решихме неделята да я оползотворим за разходка сред природата. Отдавна се канех да посетим Перперикон и предложението ми беше посрещнато с одобрение от всички.  Тръгването преди обяд не ми харесваше много, но в името на предстоящата приятна разходка се жертвах с ранно неделно ставане(по  моите критерии, разбира се  😛   ). И Гери, приятелката ми от аеробиката, се включи в нашия малък отбор и така потеглихме към Кърджали.