Проблясъци

Започва Път от моя праг –

безкраен, ограден с трева.

Увлечен в неговия бяг,

и аз ще трябва да вървя,

да влача морните пети,

дордето стигна друм голям,

събрал пътеки и мечти.

А после накъде? Незнам…

Какво ли не прави работната скука….

Пловдивски следобедни потайности

Мястото е Пловдив. Опит за разходка в 14:30…

На работа съм и изведнъж се сещам,че имам болничен за носене в НОИ и трябва точно днес да бъде занесен. Всичко предварително е готово, слагам печатчето и тръгвам. В първият момент ме удря жежката вълна навън(все пак климатика дъне яко от началото на раб. ден), в следващия се кефя на топлинката. Краката ми били изстинали от седянето в хладния магазин! Радвам се 3-4 минути и усещам липсата на телефони. Ехаааа,   😀     ще съм инкогнито! Още 3-4 минути и съм в НОИ. Тъкмо се затоплих подобаващо и влязох в леко охладеното фоайе. Предчувстивието, че няма да има никой не се сбъдна.  Но все пак двама души не е опашка, нали! Бързо минавам и тръгвам обратно по по-дългия път. След малко вече съжалявам, но продължавам уверено напред. Жега е, ужасна жега е. Купувам си сладолед от първия срещнат магазин и приятна хладина потича в мен. Сладоледът бързо свършва, но и аз съм вече много близо до крайната ми цел.

Прибирам се и вече няма сила, която да ме изкара навън. Дори и скуката взе да ми харесва. .. На хладно!  😛

Всяко зло за добро

Има една поговорка: „Каквото мишките мислят, котката го разваля“. Кофтито е, че аз съм мишката в случая.