Обичам събота вечер, защото знам утре е неделя.Най-спокойният ден от седмицата. В съботната вечер може да постоиш до по-късно, да пийнеш едно питие, да зяпаш телевизия или компютъра или пък да се отдадеш на любовните пориви. А може(ако си млад духом) да отидеш и на бар. Аз отдавна не съм ходила на бар. Последно посетих „Мармалад“ с момичетата от аеробиката. Дарина има статия по повода,а ето и снимки от събитието. Беше хубаво и приятно, защото и компанията беше такава. Но от друга страна не се чуствах на мястото си. Май ми е минало времето за барове. Остаряла съм май. Ще наблягам на семейството си и на секса и ще се лаская, че все още не съм толкова стара.
Днешният(май вече е вчерашният) ден пътната обстановка беше меко казано изнервяща. А причината бе, че на 30.05 стартира рали „Хеброс“ и то с италианско преследване на Коматевския възел.При италианското преследване стартират по два автомобила един до друг. Заради 30 шумни, ревящи и малко стари таратайки целият град бе на нокти. През целият ден тези автомобили без гърнета сноваха по „Вазов“. На моменти беше нетърпим шум, а вонята от неизгорели газове ви оставям да си я представите. А какво беше движението? Имаше затворени улици, блокирани кръстовища, изнервени шофъори и закъсненията на движещите се с някакво превозно средство бяха страшни. Някои от приятелките ми от аеробиката не успяха да дойдат навреме на тренировка. Ани закъсня с цели 15 минути, а е на линия почти винаги 30мин преди началото. Някои предупредиха, че пътуват, но така й не дойдоха. Колегата, с който работя е бил блокиран около час, час и половина на Пещерско и беше бесен. Няма да изброявам повече, но се оказва, че заради кефа на 30 пилота и още 300 поддържащ персонал( а може и повече или по-малко) хиляди пловдичани бяха в капана на необмислената организация на пловдивското движение. Дали в Монако когато има кръг на Формула 1 става нещо подобно? Едва ли. Вероятно седмици преди събитието хората са наясно коя улица ще е затворена и по коя ще се движат свободно.
Холивудският режисъор почина на 73 год. в дома си в Лос Анжелис. Причината е прозаична – рак. И великите ги покосяват болести.След обявяването на болестта си през август,2007 той отказва да снима. Режисъорът, кожто има 2 Оскара за “Извън Африка” – за най-добър филм и режесура, е сътворил много и световно известни филми: “Тутси” с Дъстин Хофман, “Трите дни на кондора” с Робърт Редфорд, “Уморените коне ги убиват, нали?” с Джейн Фонда, “Преводачката” с Никол КИдман, “Сабрина, “Фирмата”….Освен, че е бил режисъор Сидни Полак се е снимал и в няколко филма – ”Преводачката”, “Широко затворени очи”, Майкъл Клейтън”.
Перифразираният лозунг е по повод Седмицата на блондинките – естествени и перхидролени.От 9 юни градът ни ще бъде обсаден с барбита за супер шоу, поготвено от Международната асоциация на блондинките. Ще има различни прояви: парад, благотворителни изложби и търгове, образователни часове, танци и концерти, бал, а най-смелите могат да изпробват катераческите си умения с Човека паяк. Те ще покорят сградата на магазин „Екселсиор“.
Началото ще бъде със стрийт парад в 10 часа, 9 юни.Акцент ще бъдат любимите животни на блондинките. Естествено, че няма да мине и без изложба на кукли Барби(за къде без тях) облечени в дизайнерски дрехи. А вечерта е гвоздеят на програмата – бал в хотел „Санкт Петербург“.Дрес кодът е разбира се – розово. „Санкт Петербург“ ще предложи за пиене – шампанско, а за храна – ягоди. Няма да мине и без награди. „Диамантена пеперудка“ ще бъде давана за различни категории – „Най-милосърдна блондинка“, „Топ модел“, „Журналист“, „Строител“, „Архитект“ и други. Следващите дни ще бъдат също наситени с инициативи. Една от тях е съвместно с фондация „Искам бебе“- за семейства с репродуктивни проблеми. Други ще са свързани със здравословното хранене и сексуалното здраве,уроци по танци, надпяване между блондинки и брюнетки. Финалът на седмицата на блондинките е най-известната певица-блондинка Лили Иванова в пиано бар „Ексел“.
И аз бях блондинка.Сега съм неопределена т.е. нито брюнетка, нито блондинка(косата ми светло кестенява), но имам време до 9-ти. Мога и аз да се включа в отбора на барбитата, но не съм известна, а това ще е вече сериозна пречка.
Тази година не успяхме да стигнем дори до финалният кръг макар и с песен с модерно звучене. И тази година се оказва, че емигрантският и съседският вот е решаващ за да се излъчи песента победител. Тя е песента от Русия изпълнена от Дима Билан.За успеха на руската песен вероятно имаше и зрелищното изпълнение на олимпийския шампион по фигурно пързаляне Евгений Плюшченко, който по време на изпълнението ѝ показваше танцувалното си майторство и украинският цигулар Едуин Мартон, който свиреше на „Страдивариус“ от XVII в. Песента не е лоша, но не е и чак толкова запомняща се, колкото биха искали организаторите на Евровизия. Не бях чувала името на Билан, а той участва за втори път в Евровизия(първият път, 2006 е станал втори)Освен това е работил и с Тимбаланд и са записали албум заедно. Май погледнах скептично на него и то от пристрастност. Да му е честита наградата и да прави още по-хубави парчета.
Второто място остана за Ани Лорак, която с песента на Филип Киркоров „Shady Lady“ , а гръцката представителка Каломира остана трета. Уви и представителите на Германия „No Angels“ с нашата Люси останаха назад в класирането.
Догодина ще имаме по-добра песен и ще станем първи!!! Да чуем песента, която не грабна европейци.
Най-хубавият български празник е утре, 24май.За мен празникът на българската писменост и култура т.е. празникът на буквичките ни е най-хубавия празник, който може да съществува. Може би защото е през пролетта, а може би защото символизира края на детството и началото на новият живот, който следва след завършването на средното образование, а може би защото е уникален празник – няма друг народ, който да възхвалява своите букви и почитаме паметта на техните създатели. Няма да описвам труда на Кирил и Методий и техните ученици, всеки е чел, чете и ще чете за тяхното житие. Ето ви няколко адреса, където може подробно да се прочете за тях.
По интересно е друго, че тази година ученици снимат клипчета за 24 май с мобилните си телефони в проект на Дарик радио, Вестник 24 часа и БНТ.Проектът е провокиран от зачестилото използване на мобилни телефони за заснемане на видеоклипове с неприлично съдържание и има за цел да покаже, че новите технологии могат да бъдат използвани успешно и в учебния процес. Всеки ученик може да отговори на предложението на медиите като запише видеоклипче (чрез мобилен телефон, с продължителност до 2 минути), който е свързан с 24 май и буквите в българския език. Така ще участва във виртуалната галерия на проекта „Буквите – на GSM„, достъпна на сайта www.zar.bg/bukvite . Тримата представили се най-добре, т.е. получили най много гласове ще получат за награда луксозен телефон от трите различни GSM оператора. Няма ограничение какво да се снима в този клип стига да е свързано с буквите. Участвайте ученици, а и вие родители може да помогнете с идеи. Успех!
Колко са хубави тазгодишните абитуриенти! Всеки иска да е най-хубав и оригинален на този ден. Приготовленията за Денят на абитуриентския бал започват доста отрано. Някои започват още месец, два след започване на последната им учебна година в живота. Правят се планове каква да е роклята, костюма, обувките, бижутата, та дори и бельото. И започва едно лудо препускане по магазините и бутиците, та дори и до Париж, Виена, Рим и други „близки’ дестинации се стига.Други 2-3 дни преди бала все още дори не са и помислили как ще се облекат. Влизат в първият им попаднал магазин и купуват първото, което им стане. Кой е по добре не знам. Знам само, че цялата тази увертюра преди бала толкова бързо след това отминава. Минаваш показваш рокля(костюм) и дори не се забелязват обувки, чанта и бельо. Но остават емоциите. Остава едно приятно и топло чувство и винаги когато започва сезона на абитуриентските балове се сещаме за нашите такива и се радваме на новите попълнения в редиците на бивши абитуриенти. Много са хубави младите. Искам да са винаги така щастливи и усмихнати, доволни и весели, оптимистични и можещи както в този прекрасен ден за тях.
Тази вечер е бала на Музикалното училище в Пловдив. Не успях да видя нито един абитуриент заради дъжда, който се изля в този момент. Нямаха късмет с времето тази вечер, но сигурно на настроението им не се е отразило. Бяха както винаги шумни, с ескорт от всякакви возила и много роднини. Късмет в живота оттук нататък и много сили за преодоляване на препятствията по пътя.(Да прочетат книгата на Джек Керуак – По пътя и да намерят истината в тяхният път)
СПОДЕЛИ