Днес имах много готин клиент. Той самият нищо не си купи, но пък внесе настроение и емоция.
Гледаше срамежливо, много нежно, а гласчето му не се чу. Стопанката му великодушно разреши да го милвам и снимам. А той като мъж стоически издържа издевателствата над него. Само на 43 дена е, но е много сладък, нали! 😛
Преди една година започнах да пиша в свой блог. Първоначално бях другаде и по късно се прехвърлих тук. Много се чудих какво да напиша по повода и в крайна сметка реших да ви припомня една приказка. Ханс Кристиан Андерсен е един от любимите ми автори на приказки. И така „Грозното патенце“… Има още
Последният един месец ми е доста тъпо. Макар, че думата тъпо не е много точна. Може би трябва да кажа депресивно, песимистично или безперспективно. Финансовата криза се усеща доста осезателно в нашия бранш и не само при нас естествено. Усещам се, че в последно време голяма част от разговорите, които водя започват с коментар за кризата. И вече ми омръзна несигурността и застоя. Има още
Днес с една приятелка пих кафе. Разговаряхме за проблемите на деня и изведнъж забелязах черна дъска и на нея с бял тебешир написани следните думи:
Никога не е късно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш!
Хареса ми тази мисъл. Цял ден си я повтарям и се опитвам да разбера каква искам да бъда. И не можах да разбера. Винаги съм била реалист. Оптимизмът в мен винаги е доминирал над песимизма и затова смятам, че и сега в тези трудни времена(не само за мен, а и за всички) положителното ще надделее и много скоро слънцето ще ни огрее, стопли и ще ни накара да се смеем от сърце.
Дано да е по-скоро.
Интересна неделя беше! Денят на Първа пролет. Е, астрономическата беше дошла около 30-на часа по-рано, но пък истинската ни сюрпризира със снежец. В Пловдив бързо, бързо се разстопи и сме вече в очакване на пролетните температури(разбирай поне 25º) с идването, на които и настроението ни ще скочи на макс. Има още
Тази година пролетта ни смразява с ледения си дъх, с преспите сняг, с вятърът, който създава дискомфорт за визията и дишането ни, с пестеливите си слънчеви лъчи… Е, знам , че това е временно, но за да ни е комфортно трябва да ни е топличко, нали?
Предлагам ви игра на огнени езици или казано с други думи да се насладите на живият огън, който топли душата и възприятията ни. Вера го сподели с мен и аз не се стърпях и ви го предлагам.
Огънят освен стихия е и пленителен с красотата си! Аз съм омагьосана!
Четох скоро във Вила Вилекула за индийците. За тяхното отношение към забраните и как една страна, на която гледаме с леко пренебрежение, се бори с тютюнопушенето. Можем само да се учим по този въпрос от тях, явно. Но не затова исках да пиша, а за друго, което отново трябва да ни накара да се замислим дали наистина сме много напреднали или все още сме в тийнеджърската възраст(всичко можем и знаем, а като трябва да се докажем…). Има още
КРАТКИ
СПОДЕЛИ