ЛИРИЧНО

 

 Дидактично 

От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚
избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане – ставай!
Иначе ще те смажат зли хора или беди.

Даваш ли – не пресмятай! Губиш ли – не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става –
свое достойнство има и мравката на тази земя.

Не бой се от нищо –
ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи – гордостта
ще изправя главата ти като железен гръбнак.

Станка Пенчева

  

          Утро

Изсипва утрото брилянти
и блесва пурпурно червено,
звънят потоци-музиканти
и пее борчето зелено.

Събуждат се от сън цветята
обличат пурпурна одежда,
коронка слагат на главата.
В росата слънчо се оглежда.

Елмази-капчици се ронят,
блещукат чудно сред тревата.
безброй гласчета вред ромонят
и ден изгрява над земята.

Петя Дубарова

 

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря на всекого.
И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея.
Петя Дубарова

 

 

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Превод: Владимир Свинтил

 

Посвещение

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори!

Веселин Ханчев

 

 Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО

 

Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, где си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори.

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило.
Ти кажи и, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи и от мен много здраве,
много мина, мъничко остана –
наближава в село да се върна,
да се върна – майка да прегърна.

 

Песен за приятелството

 Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!

Валери Петров

 

 

Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! – пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; – аз те гледам; – век измина…

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

П. Яворов

 

 

Ти „Лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама нас е разделила
не ще е лека тя.

Макар душата ти любяща
да чака края на ноща
ти с „Лека нощ“ не ме изпращай
защото ще е тежка тя.

Блазе на тез, които знаят
че двама ще са през ноща.
Те „Лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Бис Шели

 

 Човек трябва да бъде така богат,
Че след всяка загуба да му остават
Още скъпи неща в този свят:

Една работа, която да го поглъща,
Една песен, изпята от сърце,
Едно дете, да го чака в къщи..

Но ако всичко е вече загубил,
Ако нищо не чака от новия ден,
Ако не може да люби –
Той ще умре като ствол обгорен. 

 

Станка Пенчева

 

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
– По-малко не мога.

 

Станка Пенчева

 

НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи…
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен…

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра…
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

Станка Пенчева

 

Жената, която обича и е обичана –

Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят…

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата…
И светва светът. 

 

Станка Пенчева

 

 

ДУМИ

 

Най-хубавият ден – днешният.

Най-голямата спънка – страхът.

Най-лесното нещо – да се заблудиш.

Най-голямата грешка – да паднеш духом.

Най-хубавото развлечение – работата.

Най-лошото поражение – отчаянието.

Най-добрите учители – децата.

Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Най-неприятният недостатък – лошото настроение.

Най-красивият подарък – прошката.

Най-добрата защита – усмивката.

Най-доброто лекарство – оптимизмът.

Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулиращият дар – надеждата.

Единствената реалност – любовта.

 

Майка Тереза