Монолог на един куфар

11 Май

Аз съм куфар. И съм тъжен. Много тъжен. В последно време си стоя затворен в един шкаф и не виждам нито светлина, нито вятърът ме  разхлажда, а и съм празен. Нищо не забравиха в мен, за да има с кого да си говоря…

Имаше периоди, в които през месец, два ме изкарваха, слагаха в мен дрехи, обувки, фотоапарата, че дори и някоя книга или списание и много ентусиазирани тръгвахме нанякъде. Пътувах в багажника и тайно поглеждах през стъклото и винаги бях наясно къде сме. А какви разговори провеждахме с резервната гума и разни ключове, инструменти. Бил съм София, Габрово, Велико Търново, Плевен, Враца, Шумен, Козлодуй… Няколко пъти съм посещавал Трявна, Кюстендил, София, а морето – безброй пъти….

Ех, хубави времена бяха! Забравиха ме в последно време. Не се сещат за мен. Дори моите собственици в скоро време ходиха в Сливен и не ме взеха. Защо ли? Дали не съм им омръзнал? Май и на море няма да ходя тази година. А все още съм доста запазен, лъскав и хубав.  Ех, тъжен е животът на забравеният куфар(локвички от сълзи).

Я, вратичката се отваря! Взеха ме. Започнаха да подреждат в мен…. Хубав е животът! Ще пътувам! Като се върна ще разказвам 😀

10 Отговора to “Монолог на един куфар”

  1. Жени май 11, 2009 at 22:56 #

    Милият куфар…
    Хайде, пък дано не забравят да сложат и този път фотоапарата в теб, та и ние да се порадваме на красоти😉

    • вили май 11, 2009 at 22:58 #

      Вече го сложиха! И дори допълнителна памет му приготвили, така че снимки ще има!😛 😛

      • Жени май 11, 2009 at 23:13 #

        Добри стопани😀
        Хубаво изкарване от мен😉

  2. Mari-ana май 12, 2009 at 00:36 #

    Весело и интересно да изкарате на почивката.🙂
    Забавлявайте се и почивайте.😉

  3. Вера май 12, 2009 at 10:41 #

    Лек път, Вили. Няма да ти пожелавам приятно изкарване, защото съм убедена, че ще е такова. Пожелавам ти да случите на време и да събереш в този приказлив куфар много спомени и слънчеви лъчи. Целувки!😉

  4. alicegotlost май 23, 2009 at 17:26 #

    Много ми харесва, и човек понякога ако за себе си не мисли, наистина е добре да тръгне поне заради куфара си…

  5. astilar юни 20, 2009 at 21:46 #

    Ама голяма клюкарка се оказа твоя куфар!😀
    От две седмици се разправям с моя и се опитвам да го върна обратно в шкафа и не ще, и не ще!

  6. вили юни 20, 2009 at 22:59 #

    Така си е. Клюкарка е моя куфар и си търси компания. А и целта на куфарите не е да събират прах…😉
    И ще чакаме история🙂 🙂

  7. martin3529 ноември 13, 2014 at 12:34 #

    Здравейте!
    Натъкнах се съвсем случайно на вашия блог и този монолоф ме уби! Страхотна работа! Бих ли могъл да го използвам за един предстоящ кастинг, на който смятам да се явя? Благодаря!

Trackbacks/Pingbacks

  1. Holiday :D :D « ВИЛИ - май 12, 2009

    […]  монологът на тъжния куфар дали не е на моят хубав син […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: