Колко отдавна не съм влизала тук!

Не знам дали музата пак ще кацне на рамото ми и желанието ми за писане ще се завърне. Затова докато ми се избистри идеята в главата нещо за слушане от мен

Лято е :)

Загубих се някъде

И пак е Коледа!

Уауууу… Блогът ми е там дето го оставих. Дори не се и сърди, че съм го забравила и изоставила. Реших да надникна тук ли си е или някой му пуснал гумичка..

Светът не свърши вчера. Какво ли не се изговори преди и след края на деня.Така или иначе вече сме на прага на Бъдни вечер и Коледа! А на Коледа стават чудеса!

 

Весела Коледа!

Color

No one’s afraid of heights.
They’re afraid of falling.

No one’s afraid of swimming.
They’re afraid of drowning.

No one’s afraid of love.
They’re afraid of rejection

да или не?

Откога  не съм влизала тук! Няма да споменавам, че и нищо не съм писала… Няма муза и нищо май различно не става, за да бъде увековечено.

Време е за музика(винаги е време за нея)   😀

 

Мац пис пис…

И пак Италия :)

Внимавай какво си пожелаваш, казват японците. Така е. Зарекох се, че тази година няма да ходя на Rimini Welness, но… бях! И нямаше как да не отида след като нашата страхотна, новаторска, зарибяваща треньорка Таня Лулчева бе поканена за презентьор там! А това е голяма чест за човек работещ в България и непознат навън.

И така….

Белинташ :)

В събота, 7 май,  слънцето грееше така хубаво и реших, че в следобедните часове можем да си направим една разходка по възможност извън Пловдив. Маршрутът ми изникна изведнъж и веднага съгласуван с половинката. Речено сторено –  Белинташ е наш!

Тръгнахме към 3 часа в посока Асеновград. Движението беше слабо, все пак почивни дни са.  От Асеновград хванахме пътят за Червен. На изходът от селото следва отбивката за Горнослав и Орешец. На отбивката има табела Белинташ 20км. Продължаваме все по нагоре в планината и така стигаме до разклона за с. Мостово. В селото не се влиза, а се поема за Чотрова къща и Белинташ. Пътят е сравнително хубав, но е планински и със завои. Става и по-тясен. И изведнъж почти свършва. Казвам почти защото става още по тясен, черен и решаваме да оставим колата и да продължим пеш. Изминали сме около 19 км, което означава не повече от 1 км пешеходен преход.  Поемаме по широкия друм. Освен нас има и други хора. Има и смелчаци, които продължават с колите си, но не за дълго. Пред природата всички сме равни. Пешеходният преход трае не повече от 20,25 мин, през които всичко около нас е потопено в току що разлистваща се зеленина, теменужки,иглики, жълтурчета…. Тесни горски пътечки,  дървета и  неповторима гледка.  А горе гледката е неописуема! Можеш да оглеждаш във всички посоки от високото и да ахкаш на красотата разкрила се пред очите ни. Скалата е огромна и има много ямки, канали, дупки и улеи. В едната от дупките дори видяхме малки рибки. Стана ми чудно присъствието им вътре, но явно кладенчето не пресъхва и лятото. Не можах да преценя дали е дълбоко, но след консултация с мрежата разбрах, че е около 2,5 метра дълбочината му.  На скалата можеш не само да се дивиш на ширналата се панорама, а да поседнеш, полегнеш и просто да помълчиш, за да се слееш с природата.  Аз лично се почувствах все едно съм изкачила Еверест. Само едно нещо ми пречеше, за да се почувствам истински доволна – многото хора. Колкото и да е голяма скалата все пак гласовете на другите хора се чуват и малко ме дразнеха. През седмицата сигурно е по-удачно да се посети.

Имахме голям късмет с времето – слънчево, топличко и много леко ветровито. Но топличкото е нож  с две остриета. Не си ли облечен като за планина – ще студуваш. Според термометъра на колата горе бе 13,5°, а в Пловдив беше над 20°.

Интересна подробност забелязах като слизахме от Белинташ. На едно от дърветата беше поставена аптечка и то заредена до откат! Имаше какво ли не. Лекарства, превръзки, бинтове, марли… дори презервативи, солети и шоколад!

Цялата тази екскурзия без да бързаме ни отне 4 : 30 часа. Спокойно може да се направи  сутрин или  следобед  🙂

ПС.  Има указателни табели за посоката на всеки разклон и е трудно да се обърка пътят.

***

Пожелавам ви прекрасен уикенд!