Перперикон

12 Окт

Уплашени от предстоящото захлаждане, решихме неделята да я оползотворим за разходка сред природата. Отдавна се канех да посетим Перперикон и предложението ми беше посрещнато с одобрение от всички.  Тръгването преди обяд не ми харесваше много, но в името на предстоящата приятна разходка се жертвах с ранно неделно ставане(по  моите критерии, разбира се  :P   ). И Гери, приятелката ми от аеробиката, се включи в нашия малък отбор и така потеглихме към Кърджали.

В Пловдив беше леко мъгливо, но се усещаше, че слънцето ще се пребори с мъглата и облаците. Решихме на отиване да минем през Асеновград. Пътят е сравнително хубав, живописен и с хубава панорама.  Слънцето все пак се показа и откри приятна гледка за нашите градски очи. Дърветата на места имаха тук таме лека есенна украса, но в по-голямата си част бяха зелени. На Черноочене тръгнахме по прекия път за Перперикон. И съжалихме, че не избрахме по-дълъг маршрут. Пътят е около 6 км, но е толкова разбит, че има места на които можеш да си изгубиш гърне или нещо по-сериозно да удариш. Минавайте от там само в краен случай!

Както и да е стигнахме до паркинга в подножието на Перперикон. Плаща се 1 лев за паркинг, 0.50 за  тоалетна, 3 лв вход възрастен, 1 лв ученик. Има няколко сергии за различни сувенири, камъчета, книжки, карти…. и печат №25. И тръгнахме по пътя нагоре. А слънцето така препичаше, че все търсехме сенчести местенца за почивка. Пътят е стръмен и по труден в началото, заради изкачването по по грубо изсечените стъпала под парещите слънчеви лъчи. Стъпалата са неравни, високи, но можеш да се избираш пътя по който да се изкачиш. Стигаме до портите на крепостната стена и до двореца.  Първото, което забелязваме в скалите е каменния трон. Изсечен е в скалите и сигурно навремето е бил мястото, от което владетелите са издавали различни заповеди. После се забелязват голямата  и малката гробница, стаята на принцесата, жертвеника и олтара на Дионис. Има още един лек преход по стръмни стъпала и се изкачваме още по високо и стигаме до Акропола и Малкия дворец. А там има базилика, цистерна  за вода, кула и останки от крепостни стени и различни помещения. Гледката, която се разкрива от високо така те омагьосва, че не ти се тръгва. Доста обикаляхме по останките в най-високата част и погледът ми беше все в далечините пред нас и ширналата се панорама на Кърджалийските селца наоколо. Все пак тръгваме по пътеката надолу, но преди това се поспирваме да погледнем скалната рисунка на богинята Умай(която ако не знаех какво представлява от лишеите по скалите трудно бих забелязала). По пътя към настоящето виждаме и шарапана, в която траките са правили виното си.

Според  последните археологически проучвания храмът на Дионис се е намирал на Перперикон. А този храм е бил прочут с това, че тук са били направени две предсказания. Първото е свързано с Александър Велики и неговото величествено преминаване и превземане на различни империи и че Римската империя ще стане най-голямата. Славата на Перперикон залязла когато турците са ни поробили. Те са разрушили крепостта, която днес отново се опитва да възкръсне.

Уикипедия казва

и още снимки във фейсбук

9 Отговора to “Перперикон”

  1. Svetlina октомври 12, 2009 at 14:48 #

    Хах🙂 А пък според мен на оня трон са връзвали девиците и са ги пирнасяли в жертва на хали и змейове :-Р
    Много ти завиждам за разходката. Много!
    Между другото като ис тръгнала така да слагаш снимки, дай нещо актуално и за Деси🙂

    • вили октомври 15, 2009 at 00:00 #

      Можеш и ти да се възползваш някой ден и да се разходиш из тази част на България! Хубаво е. Още с тръгването по пътеката за перперикон те обзема едно спокойствие, едно прекрасно настроение и с удоволствие летиш по пътеките нагоре!
      Сложих още една снимка и там можеш да видиш и Деси.

  2. UZUMAKI октомври 14, 2009 at 22:32 #

    Девиците имат много по-практично приложение от пренасянето в жертва на някакво илюзорно божество. What a waste!

    • вили октомври 14, 2009 at 23:56 #

      Сега е така, но в далечните времена кой знае, а и няма кой да кажа как точно е било. И все пак по-красивата половина от човечеството е женската. И винаги ще има привличане между по-красивата и по-силната половинки!

  3. Svetlina октомври 15, 2009 at 07:25 #

    Хихи🙂 Мерси за Десито🙂

  4. vilford октомври 16, 2009 at 14:24 #

    Хубаво място за отдих е този каменен „фотьоил“, но побира само един човек.😦 Как се разбират уморените туристи кой е по-нуждаещ се?

    • вили октомври 16, 2009 at 23:25 #

      Ами по усмотрение! А може и по нахалство, старшинство, дебелина или каквото ти дойде на ум. Аз седнах първа, но не защото бях уморена. Умореният беше 15-годишен, а ние „дъртите“ бяха в изключителна кондиция. Както винаги, обикновенно…. 😉

  5. LeeAnn октомври 18, 2009 at 18:02 #

    Странно… Къде се плаща вход?! (паркинг, тоалетна и печат – ясно;) )

    • вили октомври 18, 2009 at 22:48 #

      На една малка масичка беше седнала една мила дама и при нея се плащаше входът, както и ако желаеш екскурзовод. Аз съжалих, че не си взехме такъв, защото е много хубаво да ти се разкаже цялата история и да се обясни всяко едно нещо… Но за друг път ще знам! Ние имахме карта и се ориентирахме по нея.😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: