Аватар, никнейм, блог?

Шувил подхвърли темата за аватар, никнейм, блог, но лятното, мързеливо време не е благодатно за игри(освен на плажа, планината… 😉 .  По темата за създаването на блога съм я разисквала с някои от вас, но ще споделя и с останалите. Признавам първата причина е подражателството. Вера, а след нея и Дарина има свои, които аз четях и още по-малко коментирах. Случайно или не, но изведнъж ми щукна защо да не си направя и аз блог. Блог, в който да пиша от време на време и едва ли някой ще ме чете, но голяма работа. Речено сторено. Създаването стана бързо и пред мен застана празен лист, а сега с какво да го запълвам? Реших, че ще пиша за това, което ми се случва в ежедневието, а впоследствие и за това, което ми е направило впечатление(случки, събития в страната и света, неочаквани и чакани щуротии). Така, че първоначалната ми идея бе развита и блогът ми по-реално отразява моята същност, която в реалният живот понякога остава скрита. Защото в повечето случаи не обичам да си казвам мнението на хора,които не познавам. Името на блога повтаря моето кратко име. Така, че блога е кръстен на мен и ще празнува имен ден с мен.

Никнейма е ясен, а до тази вечер аватар ми беше моя снимка. От днес вече ще е друго. Сами ще видите какво избрах съвсем инцидентно. 😉

Искам да опиша няколко човека, които са ми направили впечатление в контактите си с тях. Ще видите, че за някои съм познала и правилно преценила, но за други…. Държа да подчертая не съм ги виждала на живо(някои ги гледах на снимки) и не съм контактувала(освен скайп) с тях.

Първата, която се свърза с мен бе Деничеро, но вече я видях на живо и затова я прескачам.  Ще предложа моя образ за Диана. Представям си я нежна, средно висока, светлокоса и синеока, гледаща нежно, мило и разбиращо. Видът й, осанката й внушават доверие, спокойствие, което мисля, че заразява и другите. Винаги ги изслушва и испява да се постави на мястото им.  А като започне да говори и птичките спират да пеят, за да чуят умните й приказки. В тази моя представа не знам защо не мога да свържа с информацията, че носи обувки 41 номер. Нещо не ми се връзва, но затова е асоциация, а не истинската Диана.

Светлина си я представям (под давление на името й и името на блога й) като сладко момиченце с две опашки, слабичко, нисичко и вечно усмихнато. Асоциация – Пипи Дългото Чорапче. Светлина, подобно на Пипи, намира изход  във всяка една ситуация, винаги е позитивна и отворена към другите и те се отнасят към нея по същият начин. Или с няколко  думи млада дама, знаеща как да се справя с живота.

Третият, който искам да опиша е един достолепен мъж. Още с никнейма си ми направи впечатление и си го представих по начин, който затвърдих и след няколкото статии, които прочетох. Графът. Представям си го като един истински граф, седнал в креслото с пура в едната ръка, книга в другата и край него икономът, който кръжи, за да изпълни всяка една прещявка. А защо така се мазни този иконом? Защото Графът излъчва благ, отпускащ поглед, който омагьосва всичко наоколо, а като заговори думите оживявят и ти занемяваш, слушайки интересните случки в неговия дълъг, изпълнен с емоции живот.

Имам някакви бегли впечатления и за други, като например Светла(руса лъвица и много знаеща), Жени (дейна млада дама, но не знам защо готва да заплаче) и ….

Надявам се, че изрисуваните от мен няма да се сърдят, а ще подходят с великодушие към моята особа.

Остава да си призная, че никога не съм смятала, че мога да създам контакт, без да видя човека срещу мен, без да общувам директно с него, без дори да знам, че е реален и съществува. Но ето, че бях опровергана и намерих приятели и сподвижници в нета.

Благодаря ви, рошли!