Аватар, никнейм, блог?

18 Авг

Шувил подхвърли темата за аватар, никнейм, блог, но лятното, мързеливо време не е благодатно за игри(освен на плажа, планината… 😉 .  По темата за създаването на блога съм я разисквала с някои от вас, но ще споделя и с останалите. Признавам първата причина е подражателството. Вера, а след нея и Дарина има свои, които аз четях и още по-малко коментирах. Случайно или не, но изведнъж ми щукна защо да не си направя и аз блог. Блог, в който да пиша от време на време и едва ли някой ще ме чете, но голяма работа. Речено сторено. Създаването стана бързо и пред мен застана празен лист, а сега с какво да го запълвам? Реших, че ще пиша за това, което ми се случва в ежедневието, а впоследствие и за това, което ми е направило впечатление(случки, събития в страната и света, неочаквани и чакани щуротии). Така, че първоначалната ми идея бе развита и блогът ми по-реално отразява моята същност, която в реалният живот понякога остава скрита. Защото в повечето случаи не обичам да си казвам мнението на хора,които не познавам. Името на блога повтаря моето кратко име. Така, че блога е кръстен на мен и ще празнува имен ден с мен.

Никнейма е ясен, а до тази вечер аватар ми беше моя снимка. От днес вече ще е друго. Сами ще видите какво избрах съвсем инцидентно. 😉

Искам да опиша няколко човека, които са ми направили впечатление в контактите си с тях. Ще видите, че за някои съм познала и правилно преценила, но за други…. Държа да подчертая не съм ги виждала на живо(някои ги гледах на снимки) и не съм контактувала(освен скайп) с тях.

Първата, която се свърза с мен бе Деничеро, но вече я видях на живо и затова я прескачам.  Ще предложа моя образ за Диана. Представям си я нежна, средно висока, светлокоса и синеока, гледаща нежно, мило и разбиращо. Видът й, осанката й внушават доверие, спокойствие, което мисля, че заразява и другите. Винаги ги изслушва и испява да се постави на мястото им.  А като започне да говори и птичките спират да пеят, за да чуят умните й приказки. В тази моя представа не знам защо не мога да свържа с информацията, че носи обувки 41 номер. Нещо не ми се връзва, но затова е асоциация, а не истинската Диана.

Светлина си я представям (под давление на името й и името на блога й) като сладко момиченце с две опашки, слабичко, нисичко и вечно усмихнато. Асоциация – Пипи Дългото Чорапче. Светлина, подобно на Пипи, намира изход  във всяка една ситуация, винаги е позитивна и отворена към другите и те се отнасят към нея по същият начин. Или с няколко  думи млада дама, знаеща как да се справя с живота.

Третият, който искам да опиша е един достолепен мъж. Още с никнейма си ми направи впечатление и си го представих по начин, който затвърдих и след няколкото статии, които прочетох. Графът. Представям си го като един истински граф, седнал в креслото с пура в едната ръка, книга в другата и край него икономът, който кръжи, за да изпълни всяка една прещявка. А защо така се мазни този иконом? Защото Графът излъчва благ, отпускащ поглед, който омагьосва всичко наоколо, а като заговори думите оживявят и ти занемяваш, слушайки интересните случки в неговия дълъг, изпълнен с емоции живот.

Имам някакви бегли впечатления и за други, като например Светла(руса лъвица и много знаеща), Жени (дейна млада дама, но не знам защо готва да заплаче) и ….

Надявам се, че изрисуваните от мен няма да се сърдят, а ще подходят с великодушие към моята особа.

Остава да си призная, че никога не съм смятала, че мога да създам контакт, без да видя човека срещу мен, без да общувам директно с него, без дори да знам, че е реален и съществува. Но ето, че бях опровергана и намерих приятели и сподвижници в нета.

Благодаря ви, рошли!

Advertisements

15 Коментари to “Аватар, никнейм, блог?”

  1. vilford август 18, 2008 at 23:07 #

    Moooля, моля! Вили, както ти признах, теб ми беше най-трудно да си представя. Сигурно онези фонтани на стария аватар са ме обърквали. 😛 Като видях снимките ти осъзнах, че не е имало шанс, ако знам, че присъстваш някъде, да позная коя си измежду другите. Странно! Но щапка ти свалям за описанието на Диана. АБСОЛЮТНО всичко, което си написала е вярно. Мен така ме стресна LeeAnn с точното си описание за мен, без дори снимка да ми е виждала. Светка и Жени съм виждала по веднъж, но и там си доста близо. Е, Жени не изглежда готова да заплаче, но изглежда ранима. Много ми харесаха всичките ти описания. Но не си казала кои 3-ма да продължат.

  2. вили август 18, 2008 at 23:15 #

    Призовавам Астилар, Светла и Василев. 🙂
    Благодаря, адаш!А на онези фонтани освен мен са снаха ми и нейната сестра. Често сме заедно по почивки и уикенди и явно имаме някаква прилика(духовна) и затова не ме различаваш. Но ще ме видиш и на живо – в Пловдив, а после и в други градове… 😉 😉

  3. Диана август 18, 2008 at 23:47 #

    Вили, много си мила да ме опишеш така. През повечето време напомням на този образ, но понякога съм и доста неспокойна – питай Вили как ми личи 😀
    А кракът ми си е дълъг, да, стъпалото искам да кажа – открай време нося 41 номер обувки 😀 Затова пък Давид е само на 13 и вече ме надмина – 42 и 2/3 😀

  4. Графът август 19, 2008 at 07:28 #

    Благодаря, мила приятелко!
    Благодаря и за това, че не ме призовавате. Със сигурност щях да откажа – за мен всички вие сте късчета светлина, която не може да бъде окована в реален образ!
    Сигурно с някои от вас ще се видим на живо. Но нищо чудно след това да не ги позная на улицата. 🙂
    Реалният образ не може да покрие душевния!

  5. Жени август 19, 2008 at 07:45 #

    Признавам, дейна съм, но от известно време не съм ревла…. поне не голяма 😉

  6. vilford август 19, 2008 at 09:01 #

    @Графе, и без това се твърди, че мъжете не са добри в описанията. Във Вас ни беше надеждата да реабилитирате доброто мъжко име. Е, Вие може и да не свързвате с конкретни образи, но аз открих едно описание, което много ми напомня за Вас. Надявам се да го приемете с добро чувство за хумор. Момичетата със сигурност ще се развеселят. Следва описанието:

  7. vilford август 19, 2008 at 09:01 #

    ПЕСЕH ЗА СТАРЧЕТО
    Hа Валери Петров

    Старче белобрадо,
    старче белокосо,
    как вървиш все още
    из тревата босо

    с този ревматизъм
    ишиас, лумбаго?
    Колко си ми мило,
    колко си ми драго.

    Упорито ходиш,
    упорито дишаш,
    старомодно мислиш,
    старомодно пишеш.

    Hо в теб има нещо,
    дето още мами
    с тази старомодност
    модните мадами.

    Тези стари джинси,
    и това сафари
    имат си предимство,
    че са малко стари.

    За това не страдай,
    не мисли за гроба.
    Младите момчета
    ще ги сложиш в джоба,

    старче, белокоси,
    старче, белобради –
    като се наложи
    ряпа да се вади.

    Недялко Йорданов

  8. вили август 19, 2008 at 20:21 #

    Браво адаш! 😆 😆 Много е хубаво стихчето. Дано да го прочете Графът. 😉
    @ Жени, пращам ти целувки 😛 😛 😛
    @ Дид, ти си спокойна, ти си спокойна…
    @ Графе, аз не Ви призовах, ама някой друг ще ви призове. Как ще се извинявате… 😉 😉

  9. astilar август 19, 2008 at 21:06 #

    Ще запретна тези дни ръкавите на потника 🙂 и ще се изкажа по темата. (Под тези дни разбирайте от днес до Коледа 🙂 )
    Още като я захванахте тази игра си знаех, че храстите няма да ме скрият. 🙂
    Много ме размисли Графът с изречението, че „Реалният образ не покрива душевния!“ Хм, аз от доста време се опитвам да ги събера и имам известен успех. 🙂 Само известен, но все пак успех. 🙂

  10. Графът август 20, 2008 at 17:10 #

    Прочетох го, Вили, прочетох го! Не само го прочетох ами си го и копирах. 😀

  11. вили август 20, 2008 at 22:50 #

    😆 😆 😆

  12. Светла август 21, 2008 at 00:05 #

    Вили, Вили,
    подозирах, че точно ти ще ме накиснеш в тая игра.
    аз отдавна я играя :)))).
    ама сега като ще трябва да е официално, направо си гълтам граматиката.
    Едно от нещата, които мога да направя е да събера от блоговете описанията дето съм давала.
    На Графа съм казала как го възприемам.
    На Диана съм казала и спомням си доста смях предизвиках, че и май от тогава, тя взе че си смени снимката. 🙂
    При Вилфорд се изказах…
    Както и да е, няма да бягам от отговорност.

    Аз теб си те представям точно както и изглеждаш.
    Винаги, още от първите пъти, така си те представям. Как? Ще разбереш по-късно…
    Но с тая лъвица,
    че и руса,
    доста ме разсмя :)))
    Не можеш да си представиш колко нямам нищо общо с руси лавици.
    Виж, със семейство котки, да …
    Пък сигурно, във всяко котенце дреме едно лъвче,
    че в блоговите ми блянове се прокрадват ревовете му…
    Замисляш ме.Ще трябва да направя един бърз ресърч сред обкръжаващите ме,
    на кое животно най-мязам и ще ти кажа.

  13. Svetlina август 22, 2008 at 22:12 #

    Светлина си я представям (под давление на името й и името на блога й) като сладко момиченце с две опашки, слабичко, нисичко и вечно усмихнато. Асоциация – Пипи Дългото Чорапче. Светлина, подобно на Пипи, намира изход във всяка една ситуация, винаги е позитивна и отворена към другите и те се отнасят към нея по същият начин. Или с няколко думи млада дама, знаеща как да се справя с живота.

    Не съм слабичка, а направо кльощава и секси, а с другите съм толкова мила, че направо не знаят какво да ме правят и или ми дават храна или бягат от мен. За дамата… не знам дали съм дама, ама кавалер не съм 😀

  14. вили август 22, 2008 at 23:05 #

    Светлич, така си те представям. Писах, че си слабичка, за да не е обидя(кльощавото не е на мода, виж слабичкото по се котира). Мила си – да, но и многоооооо слънчево-лъчезарна. 😉 😉
    @ Светле, мила Светле, не съм те накиснала, а направо изпрала. А котки обожавам, а руси още повече… 🙂 🙂

  15. Tofranil online август 20, 2010 at 05:38 #

    Order Imipramine

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: