Архив | 22:47

АБИТУРИЕНТИ

22 май

Колко са хубави тазгодишните абитуриенти! Всеки иска да е най-хубав и оригинален на този ден. Приготовленията за Денят на абитуриентския бал започват доста отрано. Някои започват още месец, два след започване на последната им учебна година в живота. Правят се планове каква да е роклята, костюма, обувките, бижутата, та дори и бельото. И започва едно лудо препускане по магазините и бутиците, та дори и до Париж, Виена, Рим и други „близки’ дестинации се стига.Други 2-3 дни преди бала все още дори не са и помислили как ще се облекат. Влизат в първият им попаднал магазин и купуват първото, което им стане. Кой е по добре не знам. Знам само, че цялата тази увертюра преди бала толкова бързо след това отминава. Минаваш показваш рокля(костюм) и дори не се забелязват обувки, чанта и бельо. Но остават емоциите. Остава едно приятно и топло чувство и винаги когато започва сезона на абитуриентските балове се сещаме за нашите такива и се радваме на новите попълнения в редиците на бивши абитуриенти. Много са хубави младите. Искам да са винаги така щастливи и усмихнати, доволни и весели, оптимистични и можещи както в този прекрасен ден за тях.

Тази вечер е бала на Музикалното училище в Пловдив. Не успях да видя нито един абитуриент заради дъжда, който се изля в този момент. Нямаха късмет с времето тази вечер, но сигурно на настроението им не се е отразило. Бяха както винаги шумни, с ескорт от всякакви возила и много роднини. Късмет в живота оттук нататък и много сили за преодоляване на препятствията по пътя.(Да прочетат книгата на Джек Керуак  – По пътя и да намерят истината в тяхният път)

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

22 май

Стоян МИХАЙЛОВСКИ

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…“

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков