Италия ден втори

Италия ден първи

Събуждаме се с Юлито преди алармите.  Чистият въздух, тишината, спокойствието са оказали своето влияние и сме спали непробудно цялата нощ. Наспали сме и е време за закуска и кафе. Закуската е разкошна, богата и разнообразна. Има едни страхотни кроасанчета, които миришат божествено и са печени току що.  Освен тях има сирене, шунка, камамбер, мляко, различни видове мюсли и няколко вида домашно приготвени сладкиши. Сигурно изпускам нещо, но не е толкова важно. По-важно е другото, че закуската беше разнообразна и количествена, точно от каквато се нуждаехме за тренировките, които ни чакаха в другите дни. А кафето…. Кафето беше гадно. Машинка за кафе, мляко, капучино и определено на никой не му харесваше.

След закуската дойде ред на основното за деня, а то беше посещение на Сан Марино. Пътуването до там става с автобус от центъра на Римини, а самата държава се намира на около 30 км от Римини.  Докато чакаме автобусът до нас се чува позната реч и забелязваме един субект, говорещ по телефона с някой на български. Като свърши с разговора се обърна към нас с въпрос какво правим там и уж сме бедни, а сме тръгнали по екскурзии. Ние в един глас му заявихме, че сме тръгнали да прославяме България. Някои продлжиха да разговарят с него, но общо взето ни стана антипатичен. Дори не се зарадва, че видя сънародници. Толкова за него.

Републиката Сан Марино претендира за една от най-древните държави в Европа и е създадена от каменоделецът Марино(от където и името). Столицата е Сан Марино и около нея са останалите градове от държавата. Определено не разбрахме през кои градове сме минали, защото няма такова сериозно разграничение и останахме с впечатление, че сме само в един град. Сан Марино е обградена от всички страни от Италия и Италия плаща на Сан Марино,за да  може всеки  да влиза в Сан Марино без виза. Има нещо като граничен контрол, но той е повече за авторитет. Изключително развит е туризмът. Според мен това е основния бизнес на населението там.

Самата столица е много красива и се намира на един висок връх(май е бил някога вулкан, но не съм много сигурна в тази информация). Има няколко кули, замъци, крепости, защитни стени. Уличките й са очарователно тесни,  стръмни и загадъчни. А в тях има стотици сергии, магазинчета за сувенири, парцалки, очила, маски и какво ли още не. А влезеш ли в някое магазинче веднага собственикът идва и се опитва мило и нежно да предразположи да купиш точно от него. Във всеки магазин можеш да се пазариш или да платиш с кредитна карта. Навсякъде са усмихнати, вежливи и определено е приятно да оставиш някое евро  в тези прекрасни и отрупани със стока  магазинчета. На доста места ни вземаха за рускини, което в един момент взе да ме дразни(и не само мен) много, но – простихме им. Все пак доста от нас са светли, руси и си личи, че не сме италианци дори и да не говорим). Има и няколко музея – на восъчни фигури, средновековни изтезания, оръжията… Влязохме само в един – на восъчните фигури и не останахме очаровани и затова решихме да не рискуваме с другите.

Мисля, че никой не успя да устои на изкушението и всеки си тръгна с подарък от Древната република Сан Марино.

В късният следобед се връщаме в Римини и се отправяме към плажа. Водата е доста хладна, слънцето все още не е много силно и не успява да ни задържи дълго на плажа и след известно време решаваме да се разходим по крайбрежната улица. Все още не е сезон и много малко магазини, кафенета и ресторанти работят. На някои места се извършат довършителни работи или се подкастрят дървета, храсти, но общото впечатление е, че цари приятно спокойствие(като пред буря). Успяваме да открием детска площадка на плажа(на доста места има различни съоръжения за игра на малките летовници) и като едни пораснали деца леко се заиграваме.

 А вечерта се оказа, че ресторантът, който бяхме харесали почива и тръгнахме да търсим друг. Намерихме, но впоследствие се оказа грешка. Първо нямаха достатъчно чаши за вино, вода, после храната започна да се точи с часове, а на някои дори не им пристигнаха пиците(свърши им тестото), а накрая ни удариха и със сметката. Голям провал беше тази вечеря, но нищо не може да сломи нашето добро настроение. А на другият ден ни очакваше Събитието, заради което бяхме в Италия.

за билети

Красавици!

един българин в Римини

леле, каква кола!

и кучетата ни харесват

сред кактуси

ненаиграла се

кой живее тук?