Италия ден втори

26 Май

Италия ден първи

Събуждаме се с Юлито преди алармите.  Чистият въздух, тишината, спокойствието са оказали своето влияние и сме спали непробудно цялата нощ. Наспали сме и е време за закуска и кафе. Закуската е разкошна, богата и разнообразна. Има едни страхотни кроасанчета, които миришат божествено и са печени току що.  Освен тях има сирене, шунка, камамбер, мляко, различни видове мюсли и няколко вида домашно приготвени сладкиши. Сигурно изпускам нещо, но не е толкова важно. По-важно е другото, че закуската беше разнообразна и количествена, точно от каквато се нуждаехме за тренировките, които ни чакаха в другите дни. А кафето…. Кафето беше гадно. Машинка за кафе, мляко, капучино и определено на никой не му харесваше.

След закуската дойде ред на основното за деня, а то беше посещение на Сан Марино. Пътуването до там става с автобус от центъра на Римини, а самата държава се намира на около 30 км от Римини.  Докато чакаме автобусът до нас се чува позната реч и забелязваме един субект, говорещ по телефона с някой на български. Като свърши с разговора се обърна към нас с въпрос какво правим там и уж сме бедни, а сме тръгнали по екскурзии. Ние в един глас му заявихме, че сме тръгнали да прославяме България. Някои продлжиха да разговарят с него, но общо взето ни стана антипатичен. Дори не се зарадва, че видя сънародници. Толкова за него.

Републиката Сан Марино претендира за една от най-древните държави в Европа и е създадена от каменоделецът Марино(от където и името). Столицата е Сан Марино и около нея са останалите градове от държавата. Определено не разбрахме през кои градове сме минали, защото няма такова сериозно разграничение и останахме с впечатление, че сме само в един град. Сан Марино е обградена от всички страни от Италия и Италия плаща на Сан Марино,за да  може всеки  да влиза в Сан Марино без виза. Има нещо като граничен контрол, но той е повече за авторитет. Изключително развит е туризмът. Според мен това е основния бизнес на населението там.

Самата столица е много красива и се намира на един висок връх(май е бил някога вулкан, но не съм много сигурна в тази информация). Има няколко кули, замъци, крепости, защитни стени. Уличките й са очарователно тесни,  стръмни и загадъчни. А в тях има стотици сергии, магазинчета за сувенири, парцалки, очила, маски и какво ли още не. А влезеш ли в някое магазинче веднага собственикът идва и се опитва мило и нежно да предразположи да купиш точно от него. Във всеки магазин можеш да се пазариш или да платиш с кредитна карта. Навсякъде са усмихнати, вежливи и определено е приятно да оставиш някое евро  в тези прекрасни и отрупани със стока  магазинчета. На доста места ни вземаха за рускини, което в един момент взе да ме дразни(и не само мен) много, но – простихме им. Все пак доста от нас са светли, руси и си личи, че не сме италианци дори и да не говорим). Има и няколко музея – на восъчни фигури, средновековни изтезания, оръжията… Влязохме само в един – на восъчните фигури и не останахме очаровани и затова решихме да не рискуваме с другите.

Мисля, че никой не успя да устои на изкушението и всеки си тръгна с подарък от Древната република Сан Марино.

В късният следобед се връщаме в Римини и се отправяме към плажа. Водата е доста хладна, слънцето все още не е много силно и не успява да ни задържи дълго на плажа и след известно време решаваме да се разходим по крайбрежната улица. Все още не е сезон и много малко магазини, кафенета и ресторанти работят. На някои места се извършат довършителни работи или се подкастрят дървета, храсти, но общото впечатление е, че цари приятно спокойствие(като пред буря). Успяваме да открием детска площадка на плажа(на доста места има различни съоръжения за игра на малките летовници) и като едни пораснали деца леко се заиграваме.

 А вечерта се оказа, че ресторантът, който бяхме харесали почива и тръгнахме да търсим друг. Намерихме, но впоследствие се оказа грешка. Първо нямаха достатъчно чаши за вино, вода, после храната започна да се точи с часове, а на някои дори не им пристигнаха пиците(свърши им тестото), а накрая ни удариха и със сметката. Голям провал беше тази вечеря, но нищо не може да сломи нашето добро настроение. А на другият ден ни очакваше Събитието, заради което бяхме в Италия.

 

10 Отговора to “Италия ден втори”

  1. св. май 26, 2009 at 23:42 #

    Много е интересно това за Сан Марино, не знаех подробностите. И виж какъв хубав начин са си измислили;). За вечерята – абе преди време направо нямаше да ми се вярва; обаче и сестра ми споделя разни истории за куриозни заведения, та вече не се чудя (толкова). Давай, давай още:)…

    • вили май 26, 2009 at 23:53 #

      Ще има и още! Само в това заведения имахме подобен конфликт. Но той ми се струва, че е породен от някаква доза мързел и недалновидност, но както и да е. Няма да се косим за такива дреболии.😉

  2. св. май 26, 2009 at 23:55 #

    Естествено:)!!

  3. Svetlina май 27, 2009 at 17:04 #

    Хехе🙂
    Вили, аз не обичам географията, но им се наложи точно по този предмет да правя доклад за Сан Марино. Оттогава копнея да ида там и сама да видя 30те замъка. Не се бях замисляла, че може да са пълни с магазинчета за сувенири.
    Това, което аз знам, е, че Италия не им плаща, за да влизат туристите, а че имат куп спогодби. Примерно Сан Марино има право да ползва пристанището Римини, но за сметка на това няма право на собствени пощенски марки и национална телевизия. Още помня физиономиите на съучениците си при изречението „А в първата световна война Сан Марино се включва на страната на Италия и не дава нито една жертва – всичките 15 войници се завръщат невредими“.
    Завиждам ти…

    • вили май 27, 2009 at 23:34 #

      На нас екскурзоводката така ни каза, че заради това им плащат. А за марките спомена нещо, но аз улисана във фотосесии и раздумки, дори не го отразих. Наистина е много приятно и отмарящо да се разхождаш в Сан Марино. Пожелавам ти да го видиш на живо и не само него!😛

  4. Крис Ванев май 28, 2009 at 09:26 #

    : )))

    Много хубави снимки, прекрасен разказ и съм сигурен, че историята всъщност е много по-весело преживяна, но те затова са историите – за да са интересни, полезни и да радват. А аз тук много се усмихвам. Само едно въпросче – ама как така кафето ще е гадно? Все пак попаднахте на някое … ароматно макиато, кон пана, лате, бла, бла, нали?? : )))) В Италия!!! : ))

    • вили май 28, 2009 at 21:36 #

      Здрасти, Крис! Всъщност аз се влюбих в италианското кафе. Много ми хареса. Навсякъде където пихме кафе беше страхотно на вкус, аромат и сила. Единственото кафе, което не ми допадна беше само в хотела към закуската. Но и за това си имаше решение – еспресо от барчето на хотела.😉
      Преживяванията ни наистина бяха вълнуващи, весели, приятни и на моменти дори комични. Пожелавам на всеки да изпита подобно емоционално пътуване! 😀

  5. светла май 28, 2009 at 21:39 #

    Сърдечно мерси за пожеланието:)!

  6. UZUMAKI май 28, 2009 at 23:58 #

    +1
    😀

Trackbacks/Pingbacks

  1. Италия част трета « ВИЛИ - юни 4, 2009

    […] Италия ден втори […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: