Белинташ :)

9 Май

В събота, 7 май,  слънцето грееше така хубаво и реших, че в следобедните часове можем да си направим една разходка по възможност извън Пловдив. Маршрутът ми изникна изведнъж и веднага съгласуван с половинката. Речено сторено –  Белинташ е наш!

Тръгнахме към 3 часа в посока Асеновград. Движението беше слабо, все пак почивни дни са.  От Асеновград хванахме пътят за Червен. На изходът от селото следва отбивката за Горнослав и Орешец. На отбивката има табела Белинташ 20км. Продължаваме все по нагоре в планината и така стигаме до разклона за с. Мостово. В селото не се влиза, а се поема за Чотрова къща и Белинташ. Пътят е сравнително хубав, но е планински и със завои. Става и по-тясен. И изведнъж почти свършва. Казвам почти защото става още по тясен, черен и решаваме да оставим колата и да продължим пеш. Изминали сме около 19 км, което означава не повече от 1 км пешеходен преход.  Поемаме по широкия друм. Освен нас има и други хора. Има и смелчаци, които продължават с колите си, но не за дълго. Пред природата всички сме равни. Пешеходният преход трае не повече от 20,25 мин, през които всичко около нас е потопено в току що разлистваща се зеленина, теменужки,иглики, жълтурчета…. Тесни горски пътечки,  дървета и  неповторима гледка.  А горе гледката е неописуема! Можеш да оглеждаш във всички посоки от високото и да ахкаш на красотата разкрила се пред очите ни. Скалата е огромна и има много ямки, канали, дупки и улеи. В едната от дупките дори видяхме малки рибки. Стана ми чудно присъствието им вътре, но явно кладенчето не пресъхва и лятото. Не можах да преценя дали е дълбоко, но след консултация с мрежата разбрах, че е около 2,5 метра дълбочината му.  На скалата можеш не само да се дивиш на ширналата се панорама, а да поседнеш, полегнеш и просто да помълчиш, за да се слееш с природата.  Аз лично се почувствах все едно съм изкачила Еверест. Само едно нещо ми пречеше, за да се почувствам истински доволна – многото хора. Колкото и да е голяма скалата все пак гласовете на другите хора се чуват и малко ме дразнеха. През седмицата сигурно е по-удачно да се посети.

Имахме голям късмет с времето – слънчево, топличко и много леко ветровито. Но топличкото е нож  с две остриета. Не си ли облечен като за планина – ще студуваш. Според термометъра на колата горе бе 13,5°, а в Пловдив беше над 20°.

Интересна подробност забелязах като слизахме от Белинташ. На едно от дърветата беше поставена аптечка и то заредена до откат! Имаше какво ли не. Лекарства, превръзки, бинтове, марли… дори презервативи, солети и шоколад!

Цялата тази екскурзия без да бързаме ни отне 4 : 30 часа. Спокойно може да се направи  сутрин или  следобед  🙂

ПС.  Има указателни табели за посоката на всеки разклон и е трудно да се обърка пътят.

***

6 Май

Пожелавам ви прекрасен уикенд!

малко смях

19 Апр

ми готин е, нали! И то много!         😛           😛

ПС  Ако ви дава съобщение, че съдържанието е деактивирано по молба на тубата – ето линк http://www.youtube.com/watch?v=PYiA-q8enk8&feature=player_embedded

Позитивно настроение

14 Апр

1.  Усмихвайте се често, защото смехът е здраве и създава настроение

2. Слушайте  музиката, която ви харесва

3. Хапвайте разумно без да преяждате и така ще се чувствате винаги леки

4. Показвайте чувствата си, прегърнете половинката, детето си, приятел…

5. Дишайте

6. Движете се. Дали фитнес или друг тип физически усилия ще изберете – важното е да се движите всеки ден.

7. Поставете си цел в живота

8. Ако нямате хоби, намерете си

9.  Отглеждайте поне 2-3 саксии с цветя. Те ще ви се отплатят с красиви листа, а някои дори с  цветове след време

10. Водете си дневник(блог върши същата работа)

11. Срещайте се с оптимистични хора, а срещите с хора, излъчващи негативизъм намалете до минимум

12. Наслаждавайте се на дребните радости в ежедневието

 

Доколко биха могли да помогнат тези съвети не знам. Важното е да се настроим, че  всеки един следващ  ден ще е по-хубав от вчерашния. Когато човек има отрицателни мисли и нещата, които му се случват ще бъдат такива. Бъдете щастливи!

 

 

априлско настроение

8 Апр

Песента казва всичко

 

Осмомартенско

8 Март

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
– Защо плачеш?
– Защото съм жена – му отговорила тя.
– Не мога да го разбера – продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
– И никога няма да можеш.
По-късно малкото момченце попитало баща си:
– Защо мама плаче, като че ли без причина?
– Всички жени плачат без причина – бил краткият отговор на бащата.
Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
– Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?
Господ отговорил:
– Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.
– Виждаш ли, синко – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави.
Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.

Джефри Арчър

20 Ян

Не бях попадала на този автор досега. Или по-точно не съм го забелязала в множеството. Една приятелка ми го препоръча като пишещ много увлекателно и дори една негова книга ми предложи. И така се запознах с него и романът „Пътеки на славата“. Хареса ми  книгата и ми допадна стила на автора. Бях впечатлена от целеустремността на главния герой  Джордж Мелъри. Неговия живот е бил подчинен на една единствена цел – покоряването на Еверест.  И май е успял, но така или иначе доказателства няма намерени. Препоръчвам този автор, а  аз тръгвам да търся други негови книжки….