Tag Archives: камъчета

любовта! без която не можем

14 ян.

Имам едно приятелче, с което си чатим от време на време. Но не в скайп, а с писъмца. Младежът е в разцвета на силите си и наближава христовата възраст. Няма сериозна връзка, няма и  приятелка. И не вярва в любовта. Знам, защото все го карам да излиза по-често и да се среща с различни млади хора и току виж срещнал Нея. Но не би, не ме слуша. Един ден ме попита – като толкова много знаеш какво е любовта? Ха сега де! Въпрос с повишена трудност. Опитах се дам някакво определение за любов, но май доста нескопосано беше. И така не говорим вече за любов, защото не можах да го убедя, че такова животно има. Сетих се за този разговор, защото срещнах Ана Бако. В Нещо…просто ей така… попаднах на едно стихотворение.

 

Как се обича

Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи…

… то, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека… Бог да те пази!

Йорданка Андреева – ASTERI

 

Мисля, че по-хубаво от това обяснение за любовта няма как да се даде.