Архив | снимки RSS feed for this section

Белинташ :)

9 Май

В събота, 7 май,  слънцето грееше така хубаво и реших, че в следобедните часове можем да си направим една разходка по възможност извън Пловдив. Маршрутът ми изникна изведнъж и веднага съгласуван с половинката. Речено сторено –  Белинташ е наш!

Тръгнахме към 3 часа в посока Асеновград. Движението беше слабо, все пак почивни дни са.  От Асеновград хванахме пътят за Червен. На изходът от селото следва отбивката за Горнослав и Орешец. На отбивката има табела Белинташ 20км. Продължаваме все по нагоре в планината и така стигаме до разклона за с. Мостово. В селото не се влиза, а се поема за Чотрова къща и Белинташ. Пътят е сравнително хубав, но е планински и със завои. Става и по-тясен. И изведнъж почти свършва. Казвам почти защото става още по тясен, черен и решаваме да оставим колата и да продължим пеш. Изминали сме около 19 км, което означава не повече от 1 км пешеходен преход.  Поемаме по широкия друм. Освен нас има и други хора. Има и смелчаци, които продължават с колите си, но не за дълго. Пред природата всички сме равни. Пешеходният преход трае не повече от 20,25 мин, през които всичко около нас е потопено в току що разлистваща се зеленина, теменужки,иглики, жълтурчета…. Тесни горски пътечки,  дървета и  неповторима гледка.  А горе гледката е неописуема! Можеш да оглеждаш във всички посоки от високото и да ахкаш на красотата разкрила се пред очите ни. Скалата е огромна и има много ямки, канали, дупки и улеи. В едната от дупките дори видяхме малки рибки. Стана ми чудно присъствието им вътре, но явно кладенчето не пресъхва и лятото. Не можах да преценя дали е дълбоко, но след консултация с мрежата разбрах, че е около 2,5 метра дълбочината му.  На скалата можеш не само да се дивиш на ширналата се панорама, а да поседнеш, полегнеш и просто да помълчиш, за да се слееш с природата.  Аз лично се почувствах все едно съм изкачила Еверест. Само едно нещо ми пречеше, за да се почувствам истински доволна – многото хора. Колкото и да е голяма скалата все пак гласовете на другите хора се чуват и малко ме дразнеха. През седмицата сигурно е по-удачно да се посети.

Имахме голям късмет с времето – слънчево, топличко и много леко ветровито. Но топличкото е нож  с две остриета. Не си ли облечен като за планина – ще студуваш. Според термометъра на колата горе бе 13,5°, а в Пловдив беше над 20°.

Интересна подробност забелязах като слизахме от Белинташ. На едно от дърветата беше поставена аптечка и то заредена до откат! Имаше какво ли не. Лекарства, превръзки, бинтове, марли… дори презервативи, солети и шоколад!

Цялата тази екскурзия без да бързаме ни отне 4 : 30 часа. Спокойно може да се направи  сутрин или  следобед  🙂

ПС.  Има указателни табели за посоката на всеки разклон и е трудно да се обърка пътят.

Advertisements

гущерчето

1 Ноем

Тази година есента  ни сграбчи в здравата си хватка твърде, твърде рано. Циганското лято въобще не се появи… От време на време поне в следобедните часове леко се затопля и тогава  могат да се видят различни животинки, които търсят прехрана или пък се препичат на слънце.

ПС Снимката не е страхотно качество, но само с това разполагам като доказателствен материал.

 

 

 

 

 

Хорхе Букай в Пловдив чете

10 Юни

Мдаааааа! Отдавна не бях се нареждала на опашка и на всичкото отгоре чинно да си стоя и никой около мен да не се противи на чакането. Да, така беше! А събитието, заради което стоях повече от час в плътна прегръдка с още стотина като мен,  е представянето на новата книга на Хорхе Букай – „Да се обичаме с отворени очи“ в книжарница Хермес.

Харесвам Букай заради простотата на стила му. Пише  с такава лекота, че книгите му се четат на един дъх и могат да се препрочитат и пак  да откриеш нещо ново. Има още

Една малка неосъществима мечта

9 Апр

Някои може би помнят, че брат ми миналата година беше  в Китай в  командировка. И тази година през март месец пак беше за двайсетина дена… 

По Великден се събрахме и зачакахме разкази, впечатления, снимки… От всичко имаше по много, а на всеки 5-6 снимки или след някоя и друга историйка, казваше трябва да го видите… 

Предлагам на вашето внимание някои от снимките, които ми харесаха.

Две!

25 Март

Тези дни се навършват 2 години от първата статия в този блог. Преди  една година ви припомних една моя любима приказка. Мислех втората годишнина да не я отбелязвам поради всякакви причини. Здравословните проблеми в семейството продължават, финансовата криза  сериозно се отразява на семейния бюджет и от оптимист вече съм на път да се превърна в песимист. Но в днешният хороскоп във вестник „Стандарт“ прочетох следното: Има още

Вместо вечеря

28 Ян

 „Закуската изяш сам, обяда раздели с приятел, а вечерята дай на врага си!“

Водена от тази максима реших да спретна една лека вечеря за семейството си. Имах домати(турски) и  броколи около 600г. Броколито го нарязах на розички, а стъблото на малки парченца и леко го сварих в подсолена вода. През това време нарязах доматите и подправих леко със сол. След като броколито се посвари го охладих със студена вода и го прибавих към доматите. Подправих със зехтин, няколко маслини и поръсих със сусам.

Стана прекрасна салата!

В тази салатка може да се прибави и малко сирене, филе, шунка…. И върви с мерло, а с ракийка е още по-добре!

 

Жадната монахиня

28 Ноем

Не по Дидро, а по рецепта на мама.

След прекрасното степче днес, изпитах глад за сладичко. За кратко се зачудих какво да е и реших да е домашно приготвен сладкиш. В паметтта ми изникна спомен за зимните вечери в къщи когато бях малка и майка ми приготвяше за закуска сладкиш наречен с името Жадната монахиня. Лесен е за правене, а е много вкусен и ефектен.

Продукти за блата:

4 яйца + 2 жълтъка

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. орехи

ванилия

бакпулвер

Разбиваме с миксер всичките тези продукти и изпичаме блат в предварително загрята фурна на 180° за около 25-30 минути. Още топъл блатът може да се нареже на ромбове и с една клечка за зъби се дупче. Когато поизстине блатът се залива със захарен сироп.

Продукти за сироп:

½ пакетче масло

3 с.л. какао

1 ч.ч. вода

1 ч.ч. захар

Всичко това се сварява и на струйка внимателно сипваме върху блата.

2 белтъка, които останаха от яйцата и 5 с.л. захар разбиваме на сняг. Отделно карамелизираме ½ ч.ч. захар и изсипваме карамелът върху белтъците и разбъркваме. Така получената смес внимателно изсипваме върху сладкиша.

След 4-5 часа можем да дегустираме с приятели, кафе, вино…..

Наречен е жадната монахиня защото захарният сироп, който в началото ще ви се види доста след определено време го няма. Всичко ще бъде попито от блата.  И един съвет ако не сте сигурни в яйцата не рискувайте с белтъците…

Жадната монахиня все още цяла