Архив | разни RSS feed for this section

***

6 май

Пожелавам ви прекрасен уикенд!

априлско настроение

8 апр.

Песента казва всичко

 

Осмомартенско

8 мар.

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
– Защо плачеш?
– Защото съм жена – му отговорила тя.
– Не мога да го разбера – продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
– И никога няма да можеш.
По-късно малкото момченце попитало баща си:
– Защо мама плаче, като че ли без причина?
– Всички жени плачат без причина – бил краткият отговор на бащата.
Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
– Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?
Господ отговорил:
– Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.
– Виждаш ли, синко – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави.
Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.

любовта! без която не можем

14 ян.

Имам едно приятелче, с което си чатим от време на време. Но не в скайп, а с писъмца. Младежът е в разцвета на силите си и наближава христовата възраст. Няма сериозна връзка, няма и  приятелка. И не вярва в любовта. Знам, защото все го карам да излиза по-често и да се среща с различни млади хора и току виж срещнал Нея. Но не би, не ме слуша. Един ден ме попита – като толкова много знаеш какво е любовта? Ха сега де! Въпрос с повишена трудност. Опитах се дам някакво определение за любов, но май доста нескопосано беше. И така не говорим вече за любов, защото не можах да го убедя, че такова животно има. Сетих се за този разговор, защото срещнах Ана Бако. В Нещо…просто ей така… попаднах на едно стихотворение.

 

Как се обича

Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи…

… то, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека… Бог да те пази!

Йорданка Андреева – ASTERI

 

Мисля, че по-хубаво от това обяснение за любовта няма как да се даде.


2010 in review

2 ян.

The stats helper monkeys at WordPress.com mulled over how this blog did in 2010, and here’s a high level summary of its overall blog health:

Healthy blog!

The Blog-Health-o-Meter™ reads Wow.

Crunchy numbers

Featured image

The average container ship can carry about 4,500 containers. This blog was viewed about 18,000 times in 2010. If each view were a shipping container, your blog would have filled about 4 fully loaded ships.

In 2010, there were 42 new posts, growing the total archive of this blog to 363 posts. There were 60 pictures uploaded, taking up a total of 190mb. That’s about 1 pictures per week.

The busiest day of the year was May 13th with 206 views. The most popular post that day was МАТУРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.

Where did they come from?

The top referring sites in 2010 were facebook.com, search.conduit.com, WordPress Dashboard, deni4ero.wordpress.com, and networkedblogs.com.

Some visitors came searching, mostly for матури, ягоди, смешни обяви, отново на училище песен, and жадната монахиня.

Attractions in 2010

These are the posts and pages that got the most views in 2010.

1

МАТУРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК June 2008
3 comments

2

ПИЦА и ЯГОДИ May 2008

3

Матури, матури…. May 2010
4 comments

4

Жадната монахиня November 2009
2 comments

5

Отново на училище September 2008
19 comments

Предпразнично

12 дек.

Годината се изтърколи почти неусетно. Пак сме декември и пак е време за равносметки, коледно-новогодишни купони и най-вече за празници с най-обичаните ни хора. Равносметка няма да правя, защото няма с какво да се похваля през тази година. Дори напротив – доста от най-близките ми и обичани хора се разболяха и то трайно. За някои дори лъч светлина няма вече,  уви. Работата и тя е толкова зле, че не зная защо го държа този магазин. Кризата си отивала, ама май само в приказките на политиците. 😦

Опитвам се да съм оптимистично настроена и къде успявам, къде не… На моменти ме обхващат едни гадни настроения, но добре че е аеробиката, за да ме разведрява и прочиства главата от песимистичните нотки. И само след седмица ни очаква цял ден аеробика плюс коледен аеро-купон! Ще е весело и се надявам най-накрая коледния дух да ме прегърне и да ме държи поне месец след това.

И за да смекча песимистичния тон на статията – малко любима музика 😀

 

Тъжен факт

21 ное.

Тези дни ми попадна статия, която ме впечатли –  15 000 обяви „продавам бъбрек“. Какви са причините, които са подтикнали хиляди хора да стигнат до решението да продадат бъбрек? Да, знам финансови са. Безизходицата в намирането на работа за много хора е тотална. В нашата страна нищо вече не е както трябва. Болни  от левкемия деца нямат лекарства, онко болни не получават адекватно лечение, майките получават със закъснение жълтите стотинки за своите деца (бъдещето на България), младите и свежи умове бягат извън страната… А колко ли безсънни нощи е коствало това решение? Едва ли се решава за минути да се разделиш с част от тялото си…Понякога се срамувам, че съм българка. Май сме тотално сбъркани.

И на този фон чуденката на Слави за магазин с размерите на ЦУМ, но само за дрешки за плюшени мечета е много на място. Как да не се чудиш как може да има такъв магазин в NY, а тук в БГ много хора да нямат пари за хляб…

 

ПП. Пуснах в google търсене „продавам бъбрек“.  Излизат хиляди, не е лъжа…