Архив | разкази с неочакван край RSS feed for this section

Всяко зло за добро

5 авг.

Има една поговорка: „Каквото мишките мислят, котката го разваля“. Кофтито е, че аз съм мишката в случая.

Зареждане

12 февр.

Днес ми попадна статията  Ден без интернет. Стана ми много интересно и се опитах да разбера това някакъв световен ден ли е или всеки сам решава и си го прави. Порових из мрежата и открих само  това.

Замислих се колко време от деня прекарвам пред монитора  или със слушалката на ухо. И отговорът, който се натрапи беше доста неприятен – поне 5-6  часа на компютъра и над час, разговаряйки по телефона. Откак се сдобих с лаптоп книга почти не отварям, дори и кръстословици не решавам….

Не знам дали ще се включа в деня без нет. Ще се пробвам, но дали ще успея……

Звездичка

6 февр.

Поглеждам от време на време ключовите думи по които ме намират. Винаги има много интересни, но този път това, което прочетох ме изуми: „какво ти трябва за да станеш монахиня“! Аз съм почти атеист и едва ли някога съм писала за отношението ми към бог или към другите религии и в частност за монахини!

Както се казва неведоми са пътищата интернетни……….    😛    

 

***

24 ное.

 

Понякога аз съм аз, а езикът е моята маска

Приятелите

4 ное.

Понякога смятаме, че животните не са интелигентни или че забравят. Ето една история, която показва, че подценяваме ума им и че е възможно приятелство между две толкова различни групи.

Приятелство на лъв и хора

Липса или не…

26 сеп.

Деси е екскурзия. Ученическа екскурзия, тип учебна практика в Испания, за две седмици. Е, малко силно е да се каже само Испания, защото пътувайки с автобус трябва да минат така или иначе през доста държави: Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, Франция, Монако. И т.к. са ученици пътуват само през деня и успяват да разгледат някои градчета по пътя. Има още

Монолог на един куфар

11 май

Аз съм куфар. И съм тъжен. Много тъжен. В последно време си стоя затворен в един шкаф и не виждам нито светлина, нито вятърът ме  разхлажда, а и съм празен. Нищо не забравиха в мен, за да има с кого да си говоря… Има още

Чудесен ден!

16 апр.

Днешната сряда се оказа прекрасен ден за мен. Първо бях сюрпризирана с почивен ден. Само ме беше малко яд, че не успях да си поспя до по късничко, но така денят ми бе по-дълъг. После чрезвичайно пих кафе с приятелка, с която отдавна не се наканваме да се видим. Междувременно си поговорих с братовчедка ми, която се е върнала от Италия за великденските празници и много ме зарадва. Свърших една две работи и моят мил съпруг ми се обади да се прибирам. Малко ме учуди, защото не ми държи сметка кога, къде  ходя и защо не се прибирам. А то какво се оказа. Кумата ни от Кърджали била в Пловдив и решила да не ми се обажда предварително, а да ме изненада. И ме изненада много приятно! Вярно времето, което бяхме заедно не беше много(даже недостатъчно), но пък беше приятно и ме накара да си припомня студентските години.  Леле, какви хаймани бяхме!

Еви, обичам те!  😛

А аеробиката вечерта както винаги беше много дива.  😛

Чудесен ден, нали!

Уикенд в столицата

17 мар.
Нациналната галерия за чуждестранно изкуство

Нациналната галерия за чуждестранно изкуство

Пътуването до София беше продиктувано от две причини. Изложбата на Пикасо и завръщането на брат ми от Китай. До последно не бях сигурна дали наистина ще пътуваме, заради работната събота. Аз лично не бях на работа, но Деси трябваше да ходи на училище. В крайна сметка в събота по обяд бяхме вече в София и се подредихме на една дълга опашка пред галерията за чуждестранно изкуство. Има още

Писъмце

19 дек.

Мили Дядо Коледа,

Пиши ти едно пораснало дете. Миналата година забравих да ти напиша писъмце и ти почти успя да ме забравиш(добре, че сама си купих подарък). Е, получих подаръци от най-близките ми хора, но истински желания не дойде. Тази година обаче реших да ти напиша писмо, за да не се чудиш какво точно да ми донесеш и пак да ме позабравиш.  И така искам  да ми донесеш една екскурзия до Париж, почивка на Сейшелските острови, един лаптоп Dell, а може и една малка сладка количка или пък направо собствен остров в Тихи океан, с вила, летище и всичките му мурафети. Нека с мен да бъдат и семейството ми и най-добрите ми приятели, а и треньорката ми Таня….

И като се събудих,    разбрах че  писмото до Дядо Коледа е от някой друг сън, а не моят. Но все пак бих си пожелала да съм здрава, обичана и много усмихната.  Ако това ми донесе Дядо Коледа ще е достатъчно, нали?   😀

Написахте ли си, деца, писъмцето до вълшебният старец?   😛