Архив | Българки! RSS feed for this section

И пак Италия :)

7 Юни

Внимавай какво си пожелаваш, казват японците. Така е. Зарекох се, че тази година няма да ходя на Rimini Welness, но… бях! И нямаше как да не отида след като нашата страхотна, новаторска, зарибяваща треньорка Таня Лулчева бе поканена за презентьор там! А това е голяма чест за човек работещ в България и непознат навън.

И така…. Има още

Advertisements

нощен проблясък

20 Окт

Нощ. Спокойствие. Тишина.  Чаша червено вино.  Приятел. Разговори…

Желания. Мечти. Копнежи.

Въпреки, че нямаш попътен вятър, въпреки всичко, което ти се струва, че е срещу теб – не спирай!

Поздрав за една победителка

Италия 2010!

4 Юни

Мина вече доста време от посещението ни до Италия. Някои от спомените ми избледняха, други няма да забравя. Накратко ще ви разкажа за прекрасната екскурзийка, която си спретнахме с основна цел трениране при световно известни треньори от цял свят.

Няколко дена преди полета вулканът Ейяфятлайокул изригна отново и затвори летища в Испания и Италия. Бяхме на тръни ще излетим или не, но след като се чекирахме и седнахме в самолета тревогите ни се разсеяха.

Има още

Печелбарство, гавра или що? от Деничеро ***

24 Ян

Веднага откликвам на призива на Ралица.   С надежда съм, че още 2-3 различни потребители ще прочетат статията на Деничеро. Статията й ме разчувства и признавам,че ми загорча новата ми придобивка. Не е нормално една държава да не се грижи за бъдещето си. Не е нормално страданията на   болните да не могат да се облекчават и   лекуват. Защо ли винаги и всичко трябва да има разрешение с „наши“ хора?

Сигурна съм, че с общи усилия можем да направим България добро място за живеене.

Статията на Деничеро

Мислех си днес да пусна снимки на децата в снега. Или поне да се опитам да опиша крясъците на едното и кикотенето на другото, докато го целят или ‘блъскат’, според Деница, със снежни топки, но гледахме с бате Спаси един репортаж, който ни засяга пряко като родитлеи и като хора, което повлия на решението ми и реших и аз да се изкажа по въпроса. Не го правя често, така че ще ми простите своеволието, въпреки че повечето знаете за какво иде реч. Ето и въпросното предаване. На Валя Ахчиева е по повод липсващите лекарства за онкоболните деца

И аз ще си кажа тук, ако някой го мързи да гледа, въпреки че е интересно, особено за засегнати по един или друг начин. Липсват животоспасяващи и животоподдържащи лекарства Пуринетол и Ел аспаргиназа. Първото освен по време на интензивната химиотерапия, се приема и по време на поддържащата терапия, която трае година и половина. Второто се влива в малкото телце чрез система. Как действа аспаргиназата? Това лекарство улавя бластите, които искат да се делят буквално под носа на хранителното вещество аспарагин. Без аспарагин бластите не могат да растат и да се делят. Бласти са т.нар. лоши клетки.

Ако кръвните клетки не се делят бавно, както му е редът, а бързо и съвсем безразборно, тогава те бързо се увеличават. Не се научават да изпълняват правилно своите задачи. Скоро стават толкова много, че избутват останалите, разумните, клетки в ъгъла. Разпростират се из целия костен мозък и когато той се напълни, отиват в кръвта, без да са научили нищо. С кръвта те достигат до цялото тяло. Там те стоят наоколо и смущават прилежните клетки при тяхната работа.

Тези побъркани клетки, които не могат да вършат нищо, а смущават всички наоколо, са левкемичните клетки. Наричат ги още незрели кръвни клетки или „бласти“. Когато те се разпрострат в костния мозък и в тялото, тогава човек има левкемия.

Самите бласти не вършат нищо лошо, но те пречат навсякъде.

Ако не се предприеме лечение, човек си отива, защото след като кръвните клетки, сиреч левкоцити, еритроцити, тромбоцити, хемоглобин и други -цити не си вършат работата, имунната система на човек отслабва до неговия край.Най-просто казано.

Така. И има фирми, ръководени от хора, които не искат да вкарват тези лекарства в България, защото нямали печалба, видите ли. Изумена съм, че изобщо таквиа лекарства и изобщо лекарства трябва да бъдат категоризирани с тази тъй нисша гнусота печелбарство на гърба на живота на деца, юнощи, възрастни, родители. Мръсна работа. Безбожна работа. Може ли да внасяш лекарства и да го правиш с цел печалба? Да, знам, наивна съм и т.н., пука ми на жилетката, това е чисто човешки въпрос, който нашите управници вместо да си чешат задниците, пардон, носовете, като в неизвестната песничка, трябва да решат в полза на страдащите, заболелите, които нямат грам, ама грам вина, че са се разболели от левкемия, щото това не е заразно, нито е наследствено. Аз и да се пеня, и да не се пеня … знам ли … дано някой някъде го прочете, па да му увре зелената глава, щото много хора страдат от факта, че не може да осигури на детето си необходимото лечение, и то по финансови причини.
Тук е мястото да изкажа изключителната ни благодарност към blueye&batpep, които се втурнаха и ни намериха едно шишенце от Пуринетол-а, когато тук го нямаше в нито една аптека, както и в София и околността. Изключително сме благодарни на кумичка-лисичка и Борю, които ни го намериха лекарството от Гърция и Англия цели 4 шишенца, на astilar, vilford, wili и некви цифри след името, munikontin, Графа, Жени, niili, Mari-Ana, Ирония, Светлана и Бари Мартин, Петя Зарева и студентите й, Вера, Деси и Род, сис и дъ зеткото, Ваня и Коко, Веси, Мимата, Красьо и Ради, Делян и Лидия, Нели, Ели,  родителите ни, роднините ни, близките ни и всички,  които в момента не мога да изброя. Идея си нямате колко много ни помогнахте през тази година по всички начини, чрез които го правехте.

Изключително сме благодарни на целия лекарски екип др. Стоянова, др. Спасова и др. Мумджиев, както и на екипът сестри мама Пепи, кака Гери, леля Петя, леля Метли, леля Рачи, Доника, леля Катя (дано не изпускам някого) и санитарките, които бяха до нас и продължават да бъдат и да ни подкрепят, когато падаме духом. Това са на първо място невероятни хора и невероятни професионалисти и ‘пестелисти’, както би казала Дени, сиреч специалисти.

Колкото до майките, които видяхте в предаването, ако, все пак, не ви е домързяло и сте изгледали, познавам ги лично и мога да разкажа за техните деца. Деница е приятелче с едното – Тилия. Бойната малка Тилия, дето изправя косите на сестрите, когато идва да й слагат абокад. Говорим за дете на две години и 6-7месеца, което е с тази диагноза, откакто е бебенце на 37 дена и не е имало никви шансове за него. Но, слава Богу, Тилия вече е в пълна ремисия и за нея има живот да се живее! Майка й е абсолютен боец и герой, и невероятен човек! Боян Умников пък е малко по-малък от Деница, а третото дете е тийнеджър. Айде представете си един тийнейджър, който си мисли, че светът му е в краката и му се случи нещо такова, как се чувства. И как почва да тараши интернет за информация и да се депресира. страшно е. А в случая става дума за невероятно красиво момиче на 12год!

Не ми се говори повече, а искам да ви разкажа за всички деца, които видях там. Колко прекрасни са! ‘Ма нема значение българчета ли са, турчета ли са, роми ли са. Живот е това! Мил на всеки!

Айде, лека и усмихната!

*** Заглавието е копнато от Ралица

Благотворителност под тепетата

14 Дек

 

До всички пловдивчани и гости на Пловдив през идващия уикенд

 

„Красотата ще спаси света, но милосърдието и надеждата ще спасят човека. Ние, обикновените български майки, знаем, че това е възможно, защото вярваме в доброто у хората.

На Коледа се случват чудеса. Чудо е в святата Коледна нощ да разтвориш сърцето си и да дариш любов на дете, жадно за обич и грижа. Чудо е да запалиш искрица надежда в тъжните детски очи.

Ние заедно можем да случим това чудо!

Този уикенд можем да използваме шопинга за коледни подаръци, за да подпомогнем Движението на Българските майки – Пловдив. Това е една организация с изключително идеална цел, която има желание   да събере средства за домовете  в Зелениково, Асеновград, Нареченски бани и Калофер, за да подпомогне битието на питомците в тях.

Елате на 19ти и 20ти декември в МОЛ-Пловдив, ет. 3,  в търговски център „Форум” Тракия-Пловдив, ет.1 и пред Централна Поща и можете да закупите ръчно изработени сувенири и подаръци за вас и вашите близки.

Флаерите тази година са подготвени от моята приятелка Вера, която се е включила активно с Гърненца за меченца(които изглеждат прекрасно). Нейното вдъхновение е толкова заразително, че се почувствах задължена да ви призова част от подаръците за вас и вашите любими хора да бъдат от нещата приготвени безвъзмездно от пловдивските (и не само) майки.  Астилар също се е включила. Вера сподели, че красотите излязли от пръстите на Ралица са уникални и достойни за възхищение!

Дами, горда съм, че ви познавам, че сте ми приятелки и че имате големи сърца!

ПС  Надявам се, че ще успея да сдобия с меченце и картички!