Белинташ :)

В събота, 7 май,  слънцето грееше така хубаво и реших, че в следобедните часове можем да си направим една разходка по възможност извън Пловдив. Маршрутът ми изникна изведнъж и веднага съгласуван с половинката. Речено сторено –  Белинташ е наш!

Тръгнахме към 3 часа в посока Асеновград. Движението беше слабо, все пак почивни дни са.  От Асеновград хванахме пътят за Червен. На изходът от селото следва отбивката за Горнослав и Орешец. На отбивката има табела Белинташ 20км. Продължаваме все по нагоре в планината и така стигаме до разклона за с. Мостово. В селото не се влиза, а се поема за Чотрова къща и Белинташ. Пътят е сравнително хубав, но е планински и със завои. Става и по-тясен. И изведнъж почти свършва. Казвам почти защото става още по тясен, черен и решаваме да оставим колата и да продължим пеш. Изминали сме около 19 км, което означава не повече от 1 км пешеходен преход.  Поемаме по широкия друм. Освен нас има и други хора. Има и смелчаци, които продължават с колите си, но не за дълго. Пред природата всички сме равни. Пешеходният преход трае не повече от 20,25 мин, през които всичко около нас е потопено в току що разлистваща се зеленина, теменужки,иглики, жълтурчета…. Тесни горски пътечки,  дървета и  неповторима гледка.  А горе гледката е неописуема! Можеш да оглеждаш във всички посоки от високото и да ахкаш на красотата разкрила се пред очите ни. Скалата е огромна и има много ямки, канали, дупки и улеи. В едната от дупките дори видяхме малки рибки. Стана ми чудно присъствието им вътре, но явно кладенчето не пресъхва и лятото. Не можах да преценя дали е дълбоко, но след консултация с мрежата разбрах, че е около 2,5 метра дълбочината му.  На скалата можеш не само да се дивиш на ширналата се панорама, а да поседнеш, полегнеш и просто да помълчиш, за да се слееш с природата.  Аз лично се почувствах все едно съм изкачила Еверест. Само едно нещо ми пречеше, за да се почувствам истински доволна – многото хора. Колкото и да е голяма скалата все пак гласовете на другите хора се чуват и малко ме дразнеха. През седмицата сигурно е по-удачно да се посети.

Имахме голям късмет с времето – слънчево, топличко и много леко ветровито. Но топличкото е нож  с две остриета. Не си ли облечен като за планина – ще студуваш. Според термометъра на колата горе бе 13,5°, а в Пловдив беше над 20°.

Интересна подробност забелязах като слизахме от Белинташ. На едно от дърветата беше поставена аптечка и то заредена до откат! Имаше какво ли не. Лекарства, превръзки, бинтове, марли… дори презервативи, солети и шоколад!

Цялата тази екскурзия без да бързаме ни отне 4 : 30 часа. Спокойно може да се направи  сутрин или  следобед  🙂

ПС.  Има указателни табели за посоката на всеки разклон и е трудно да се обърка пътят.

Реклама