Италия 2010!

Мина вече доста време от посещението ни до Италия. Някои от спомените ми избледняха, други няма да забравя. Накратко ще ви разкажа за прекрасната екскурзийка, която си спретнахме с основна цел трениране при световно известни треньори от цял свят.

Няколко дена преди полета вулканът Ейяфятлайокул изригна отново и затвори летища в Испания и Италия. Бяхме на тръни ще излетим или не, но след като се чекирахме и седнахме в самолета тревогите ни се разсеяха.

 Е, не излетяхме навреме, а с 15 минути закъснение заради една възрастна дама. Явно се притесни от полета или нещо здравословно й стана – държеше за сърцето. Веднага дойдоха 6-7 униформени, жената слезе и след известно изчакване най-накрая излетяхме!

 

Смятахме, че кацането ще е след обявения час, но пилотът навакса закъснението.(Как става това в небето?)  Италия и по точно Тревизо ни посрещна с дъжд. Летищните формалности ги преминахме бързо и се отправихме с чакащия ни автобус за Местре.  Разстоянието беше сравнително кратко, бързо се настанихме в хотела и се отправихме на разходка из дъжда. Местре е спокойно градче, в което ресторантите отварят след 18, 18:30. Има хубав център, който много прилича на центъра в Римини, с красиви и добре поддържани сгради, магазини. Много зеленина, много цветя и дори засяти в саксии и оставени на улицата.  Как никой не ги къса, рита, чупи? 

 

 

Продължава да вали и се чудим какво ще правим във Венеция в този дъжд? Но на сутринта времето ни изненадва. Не вали, мрачно е все още, но още в 8 се отправяме към романтичната Венеция. Корабчето ни чака и тук оставям снимките да говорят вместо мен.

 

 

Ясно е, че без гондола не може!

А тук, на този площад, е изворът на минералната вода Сан Бенедето.

 

няма шега там съм!

 Късметлии бяхме с времето! След дъждовния вторник в Местре Венеция ни посрещна с прекрасно време.  Хубаво градче е Венеция, но туристите са толкова много, че на моменти ти писва от толкова глъчка. Не усетих романтиката на града, може би защото бях с 40 дами. 😛 

 Разходката ни из Венеция приключи в ранния следобед с надежда един ден отново да се завърнем и да разгледаме вече на спокойствие историческите му сгради.И така към 5 следобед се отправихме към Римини – целта на нашата екскурзия. Пътят между Венеция и Римини е около  3 и 1/2 часа с едно спиране. Хотелът ни тази  година беше избран да е около гарата, по близо до всякакви забележителности и удобна спирка за автобусът до Fiera-та. Миналогодишният ни хотел беше хубав, на първа линия до морето, но на крайбрежния булевард. В околностите му нямаше много магазини и ресторанти(все пак през май сезонът не е започнал). Затова тази година сменихме хотелът.  След настаняването ни  тръгнахме да търсим ресторант.  А около хотелът ресторанти бол. Очаровани бяхме, че имаме голям избор. Влязохме в почти първия. Пиците му бяха прекрасни, а за тирамисуто някой поет може да напише поема! Страхотно е!

 

Следващите три дни отминаха в танци, танци и пак танци!

В събота гъмжилото от спортуващи беше толкова много, че може да се оприличи на отварянето на нов мол в София. Спортуват италианците не мързелуват! Това се отнася както за жените, така и за мъжете.(А какъв дъжд се изсипа! Цял ден валя, на моменти като из ведро. Барабар с всичко останало и задуха, стана студено, а ние не съм се оплакала бяхме подготвени за лято.)  Единодушно решихме, че тази тълпа не можем да я издържим и в неделя и така това е денят за шопинг! Молът в Римини е доста голям, по-голям от пловдивския. Часовете в него се изнизаха без да се усетим, а чантите взеха доста да натежават… Предстоеше последната вечер, последната пица, последното мохито! Вярно до тук не бях споменавала за мохитото. В Италия е страхотно, ароматно, с истинска мента и алкохол –  нищо общо няма с това в България.

На другия ден се отправихме към Бергамо. Полетът ни беше вечерта, но нямаше време за Милано. Да, но имаше време за шопинг в мола в близост до летището. Оползотворихме и последните евра, а тези които стояха на летието имаха привилегията да похарчат малко парички в безмитния магазин.

И пак полет, София, българската действителност, радостни срещи със семейството и още на другия ден животът те грабва….

ПП1. Имахме и леки отрицателни емоции, които вече почти сме забравили. Хотелът се казва ADDA и не ви го препоръчвам. Стаите са много малки, тясни, на терасата на нашата стая трудно би излязал по едър мъж…

ПП2. За пореден път се убеждавам, че пътуването с приятелки има своя чар. Особено когато приятелките ти са болни от същата болест. Емоциите бяха много, накефихме се максимално от играта, от това, че сме на ниво за презентьорите и горди, че  играем това, което се играе в цял свят.