Италия 2010!

4 Юни

Мина вече доста време от посещението ни до Италия. Някои от спомените ми избледняха, други няма да забравя. Накратко ще ви разкажа за прекрасната екскурзийка, която си спретнахме с основна цел трениране при световно известни треньори от цял свят.

Няколко дена преди полета вулканът Ейяфятлайокул изригна отново и затвори летища в Испания и Италия. Бяхме на тръни ще излетим или не, но след като се чекирахме и седнахме в самолета тревогите ни се разсеяха.

 Е, не излетяхме навреме, а с 15 минути закъснение заради една възрастна дама. Явно се притесни от полета или нещо здравословно й стана – държеше за сърцето. Веднага дойдоха 6-7 униформени, жената слезе и след известно изчакване най-накрая излетяхме!

 

Смятахме, че кацането ще е след обявения час, но пилотът навакса закъснението.(Как става това в небето?)  Италия и по точно Тревизо ни посрещна с дъжд. Летищните формалности ги преминахме бързо и се отправихме с чакащия ни автобус за Местре.  Разстоянието беше сравнително кратко, бързо се настанихме в хотела и се отправихме на разходка из дъжда. Местре е спокойно градче, в което ресторантите отварят след 18, 18:30. Има хубав център, който много прилича на центъра в Римини, с красиви и добре поддържани сгради, магазини. Много зеленина, много цветя и дори засяти в саксии и оставени на улицата.  Как никой не ги къса, рита, чупи? 

 

 

Продължава да вали и се чудим какво ще правим във Венеция в този дъжд? Но на сутринта времето ни изненадва. Не вали, мрачно е все още, но още в 8 се отправяме към романтичната Венеция. Корабчето ни чака и тук оставям снимките да говорят вместо мен.

 

 

Ясно е, че без гондола не може!

А тук, на този площад, е изворът на минералната вода Сан Бенедето.

 

няма шега там съм!

 Късметлии бяхме с времето! След дъждовния вторник в Местре Венеция ни посрещна с прекрасно време.  Хубаво градче е Венеция, но туристите са толкова много, че на моменти ти писва от толкова глъчка. Не усетих романтиката на града, може би защото бях с 40 дами. 😛 

 Разходката ни из Венеция приключи в ранния следобед с надежда един ден отново да се завърнем и да разгледаме вече на спокойствие историческите му сгради.И така към 5 следобед се отправихме към Римини – целта на нашата екскурзия. Пътят между Венеция и Римини е около  3 и 1/2 часа с едно спиране. Хотелът ни тази  година беше избран да е около гарата, по близо до всякакви забележителности и удобна спирка за автобусът до Fiera-та. Миналогодишният ни хотел беше хубав, на първа линия до морето, но на крайбрежния булевард. В околностите му нямаше много магазини и ресторанти(все пак през май сезонът не е започнал). Затова тази година сменихме хотелът.  След настаняването ни  тръгнахме да търсим ресторант.  А около хотелът ресторанти бол. Очаровани бяхме, че имаме голям избор. Влязохме в почти първия. Пиците му бяха прекрасни, а за тирамисуто някой поет може да напише поема! Страхотно е!

 

Следващите три дни отминаха в танци, танци и пак танци!

В събота гъмжилото от спортуващи беше толкова много, че може да се оприличи на отварянето на нов мол в София. Спортуват италианците не мързелуват! Това се отнася както за жените, така и за мъжете.(А какъв дъжд се изсипа! Цял ден валя, на моменти като из ведро. Барабар с всичко останало и задуха, стана студено, а ние не съм се оплакала бяхме подготвени за лято.)  Единодушно решихме, че тази тълпа не можем да я издържим и в неделя и така това е денят за шопинг! Молът в Римини е доста голям, по-голям от пловдивския. Часовете в него се изнизаха без да се усетим, а чантите взеха доста да натежават… Предстоеше последната вечер, последната пица, последното мохито! Вярно до тук не бях споменавала за мохитото. В Италия е страхотно, ароматно, с истинска мента и алкохол –  нищо общо няма с това в България.

На другия ден се отправихме към Бергамо. Полетът ни беше вечерта, но нямаше време за Милано. Да, но имаше време за шопинг в мола в близост до летището. Оползотворихме и последните евра, а тези които стояха на летието имаха привилегията да похарчат малко парички в безмитния магазин.

И пак полет, София, българската действителност, радостни срещи със семейството и още на другия ден животът те грабва….

ПП1. Имахме и леки отрицателни емоции, които вече почти сме забравили. Хотелът се казва ADDA и не ви го препоръчвам. Стаите са много малки, тясни, на терасата на нашата стая трудно би излязал по едър мъж…

ПП2. За пореден път се убеждавам, че пътуването с приятелки има своя чар. Особено когато приятелките ти са болни от същата болест. Емоциите бяха много, накефихме се максимално от играта, от това, че сме на ниво за презентьорите и горди, че  играем това, което се играе в цял свят.

Advertisements

15 Коментари to “Италия 2010!”

  1. Жени юни 4, 2010 at 06:43 #

    Ех, колко го чаках този разказ 🙂
    Страхотно е, че сте си изкарали добре, въпреки лошите емоциийки. За щастие като мине всичко, помним само хубавите моменти, а при теб са били в изобилие 🙂
    Догодина пак! 🙂

    • вили юни 4, 2010 at 23:11 #

      Ти си виновницата за разказа! Почти се бях отказала да пиша, но като съм обещала… Животът би ни бил много сив ако имаше само положителни емоции – нямаше да можем да им се насладим подобаващо! 😀

      • Жени юни 5, 2010 at 07:58 #

        🙂 …
        Това е и моята максима 🙂

  2. Пламен Бочев юни 4, 2010 at 07:04 #

    Пренесе ме там. Благодаря ти! 🙂

  3. Aquawoman юни 4, 2010 at 08:30 #

    О, чудно е в Тревизо! Малко хора знаят, че това е градът с най-много канали в света, дори повече от Венеция. Разликата е, че не са толкова широки. 2004-та бях там един месец и имах възможност да го обиколя надлъж и нашир. От всичко най-романтични ми бяха големите масивни къщи, издигнати на колони, а под тях виждаш как тече цяла река. Такава красота!
    Вили, благодаря за разходката 🙂

    • вили юни 4, 2010 at 23:14 #

      Да ти кажа видях, че има канали, но ние толкова бързо се изнесохме. А и валеше нон стоп! Следващият път се надявам да се насладим и на Тревизо! 😉

  4. климатици юни 4, 2010 at 11:12 #

    Уф че красиво…

  5. ladyvera юни 5, 2010 at 15:41 #

    Браво, един човек да разкаже с подробности как е било. 🙂

    • вили юни 8, 2010 at 22:20 #

      Вера, подробностите ще научиш като се видим….

  6. Svetlina юни 6, 2010 at 09:01 #

    Ха 🙂 Римини го свързвах само с едно – това е пританището, от което най-бързо се стига до Сан Марино, а аз наистина искам да ида в Сан Марино.
    Вече не, вече не 🙂
    Ей, Вили! Ако продължаваш така с танците, до 1 година ще си научила всичко за Италия, че и италиански. И най-искрено ти го пожелавам 🙂

  7. вили юни 8, 2010 at 22:19 #

    хе хе хееее.. Едва ли, Светлич, ще науча италиански или пък танците… Но Сан Марино не е за изпускане! Мдаааааа!

  8. nadine1111 юни 9, 2010 at 20:26 #

    Kрасотите съм ги виждала и вече не ме впечатляват.Най ми хареса това в чинията.Нещо се загуби и влезах да видя, да не са те контузили лордовете.А, и самолетчето, като от колекцията на Барби.

    • вили юни 9, 2010 at 21:34 #

      Аааааа, не са…. Малко окъсняхме вечерта с питиетата, а на другия ден много ангажименти. Не се притеснявай за мен!
      Чиниите и на мен ми бяха мнооогооо симпатични(особено някои нещица 😛 )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: