Мина вече доста време от посещението ни до Италия. Някои от спомените ми избледняха, други няма да забравя. Накратко ще ви разкажа за прекрасната екскурзийка, която си спретнахме с основна цел трениране при световно известни треньори от цял свят.
Няколко дена преди полета вулканът Ейяфятлайокул изригна отново и затвори летища в Испания и Италия. Бяхме на тръни ще излетим или не, но след като се чекирахме и седнахме в самолета тревогите ни се разсеяха.
Е, не излетяхме навреме, а с 15 минути закъснение заради една възрастна дама. Явно се притесни от полета или нещо здравословно й стана – държеше за сърцето. Веднага дойдоха 6-7 униформени, жената слезе и след известно изчакване най-накрая излетяхме!
Смятахме, че кацането ще е след обявения час, но пилотът навакса закъснението.(Как става това в небето?) Италия и по точно Тревизо ни посрещна с дъжд. Летищните формалности ги преминахме бързо и се отправихме с чакащия ни автобус за Местре. Разстоянието беше сравнително кратко, бързо се настанихме в хотела и се отправихме на разходка из дъжда. Местре е спокойно градче, в което ресторантите отварят след 18, 18:30. Има хубав център, който много прилича на центъра в Римини, с красиви и добре поддържани сгради, магазини. Много зеленина, много цветя и дори засяти в саксии и оставени на улицата. Как никой не ги къса, рита, чупи?
Продължава да вали и се чудим какво ще правим във Венеция в този дъжд? Но на сутринта времето ни изненадва. Не вали, мрачно е все още, но още в 8 се отправяме към романтичната Венеция. Корабчето ни чака и тук оставям снимките да говорят вместо мен.
Ясно е, че без гондола не може!
А тук, на този площад, е изворът на минералната вода Сан Бенедето.
Късметлии бяхме с времето! След дъждовния вторник в Местре Венеция ни посрещна с прекрасно време. Хубаво градче е Венеция, но туристите са толкова много, че на моменти ти писва от толкова глъчка. Не усетих романтиката на града, може би защото бях с 40 дами. 😛
Разходката ни из Венеция приключи в ранния следобед с надежда един ден отново да се завърнем и да разгледаме вече на спокойствие историческите му сгради.И така към 5 следобед се отправихме към Римини – целта на нашата екскурзия. Пътят между Венеция и Римини е около 3 и 1/2 часа с едно спиране. Хотелът ни тази година беше избран да е около гарата, по близо до всякакви забележителности и удобна спирка за автобусът до Fiera-та. Миналогодишният ни хотел беше хубав, на първа линия до морето, но на крайбрежния булевард. В околностите му нямаше много магазини и ресторанти(все пак през май сезонът не е започнал). Затова тази година сменихме хотелът. След настаняването ни тръгнахме да търсим ресторант. А около хотелът ресторанти бол. Очаровани бяхме, че имаме голям избор. Влязохме в почти първия. Пиците му бяха прекрасни, а за тирамисуто някой поет може да напише поема! Страхотно е!
Следващите три дни отминаха в танци, танци и пак танци!
В събота гъмжилото от спортуващи беше толкова много, че може да се оприличи на отварянето на нов мол в София. Спортуват италианците не мързелуват! Това се отнася както за жените, така и за мъжете.(А какъв дъжд се изсипа! Цял ден валя, на моменти като из ведро. Барабар с всичко останало и задуха, стана студено, а ние не съм се оплакала бяхме подготвени за лято.) Единодушно решихме, че тази тълпа не можем да я издържим и в неделя и така това е денят за шопинг! Молът в Римини е доста голям, по-голям от пловдивския. Часовете в него се изнизаха без да се усетим, а чантите взеха доста да натежават… Предстоеше последната вечер, последната пица, последното мохито! Вярно до тук не бях споменавала за мохитото. В Италия е страхотно, ароматно, с истинска мента и алкохол – нищо общо няма с това в България.
На другия ден се отправихме към Бергамо. Полетът ни беше вечерта, но нямаше време за Милано. Да, но имаше време за шопинг в мола в близост до летището. Оползотворихме и последните евра, а тези които стояха на летието имаха привилегията да похарчат малко парички в безмитния магазин.
И пак полет, София, българската действителност, радостни срещи със семейството и още на другия ден животът те грабва….
ПП1. Имахме и леки отрицателни емоции, които вече почти сме забравили. Хотелът се казва ADDA и не ви го препоръчвам. Стаите са много малки, тясни, на терасата на нашата стая трудно би излязал по едър мъж…
ПП2. За пореден път се убеждавам, че пътуването с приятелки има своя чар. Особено когато приятелките ти са болни от същата болест. Емоциите бяха много, накефихме се максимално от играта, от това, че сме на ниво за презентьорите и горди, че играем това, което се играе в цял свят.
Ех, колко го чаках този разказ 🙂
Страхотно е, че сте си изкарали добре, въпреки лошите емоциийки. За щастие като мине всичко, помним само хубавите моменти, а при теб са били в изобилие 🙂
Догодина пак! 🙂
Ти си виновницата за разказа! Почти се бях отказала да пиша, но като съм обещала… Животът би ни бил много сив ако имаше само положителни емоции – нямаше да можем да им се насладим подобаващо! 😀
🙂 …
Това е и моята максима 🙂
Пренесе ме там. Благодаря ти! 🙂
😆 😆
О, чудно е в Тревизо! Малко хора знаят, че това е градът с най-много канали в света, дори повече от Венеция. Разликата е, че не са толкова широки. 2004-та бях там един месец и имах възможност да го обиколя надлъж и нашир. От всичко най-романтични ми бяха големите масивни къщи, издигнати на колони, а под тях виждаш как тече цяла река. Такава красота!
Вили, благодаря за разходката 🙂
Да ти кажа видях, че има канали, но ние толкова бързо се изнесохме. А и валеше нон стоп! Следващият път се надявам да се насладим и на Тревизо! 😉
Уф че красиво…
На място е още по-хубаво….
Браво, един човек да разкаже с подробности как е било. 🙂
Вера, подробностите ще научиш като се видим….
Ха 🙂 Римини го свързвах само с едно – това е пританището, от което най-бързо се стига до Сан Марино, а аз наистина искам да ида в Сан Марино.
Вече не, вече не 🙂
Ей, Вили! Ако продължаваш така с танците, до 1 година ще си научила всичко за Италия, че и италиански. И най-искрено ти го пожелавам 🙂
хе хе хееее.. Едва ли, Светлич, ще науча италиански или пък танците… Но Сан Марино не е за изпускане! Мдаааааа!
Kрасотите съм ги виждала и вече не ме впечатляват.Най ми хареса това в чинията.Нещо се загуби и влезах да видя, да не са те контузили лордовете.А, и самолетчето, като от колекцията на Барби.
Аааааа, не са…. Малко окъсняхме вечерта с питиетата, а на другия ден много ангажименти. Не се притеснявай за мен!
Чиниите и на мен ми бяха мнооогооо симпатични(особено някои нещица 😛 )