Лунната соната

9 май

 

В бяла тишина, кой ли свири

лунната соната и разплаква бледата

луна и я сваля досами стъклата?

В долния етаж едно пиано, свири много

тъжно. Не плачи! Нищо, че в гнездата пълни

с мрак, птиците с влюбени зеници

тихичко си дават таен знак……

Не плачи!

Нали и ти си птица!

Нищо, че тополите шумят и раздават

обич и прохлада, а под тях прегърнати

вървят всички млади, но и ти си млад!

Не скърби затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината. Чувай –

долу две добри ръце тъжно свирят

„Лунната соната“.

*** Не знам кой е авторът. Някога, някъде съм снимала това стихотворение…

3 коментара за “Лунната соната”

  1. Жени май 9, 2010 в 12:26 #

    Дамян Дамянов е авторът 😉
    Много го обичам това стихотворение! 🙂

  2. Aquawoman май 9, 2010 в 16:57 #

    Най-големият! Това бе първото стихотворение, което научих от Дамянов. После се сдобих с негова стихосбирка и колко сълзи пролях като ученичка 🙂

  3. вили май 10, 2010 в 02:08 #

    А аз защо ли не си спомням това стихотворение? 😳

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: