Архив | 12:21

Лунната соната

9 май

 

В бяла тишина, кой ли свири

лунната соната и разплаква бледата

луна и я сваля досами стъклата?

В долния етаж едно пиано, свири много

тъжно. Не плачи! Нищо, че в гнездата пълни

с мрак, птиците с влюбени зеници

тихичко си дават таен знак……

Не плачи!

Нали и ти си птица!

Нищо, че тополите шумят и раздават

обич и прохлада, а под тях прегърнати

вървят всички млади, но и ти си млад!

Не скърби затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината. Чувай –

долу две добри ръце тъжно свирят

„Лунната соната“.

*** Не знам кой е авторът. Някога, някъде съм снимала това стихотворение…