Това е животът?

12 Апр

Вместо некролог

Какво е един живот? Раждане, детство, учение,  първи любовни трепети, женитба, деца, работа, пенсиониране и накрая смърт.  Някои от етапите може да се прескочат, но последното никога. Много  грубо казано, но е така.

Аз съм мирен човек, предпочитам да решавам нещата с преговори. Насилието ми е много неприятно и затова не оправдавам отнемането на живот. Колкото и да е лош един човек,  убийството не е оправдание.  Не съм наясно как човек стига до решението да посегне на собствения си живот и да постъпи толкова егоистично спрямо деца, съпруг, роднини, приятели…. Колко трябва да ти е прекипяло, за да го решиш и най-вече изпълниш?

 В петък, 9.04, моя приятелка е посегнала на живота си. Един разкошен, добър, състрадателен  човек си отиде от този свят явно не намирайки сили да продължи напред. Няколко дена не съм на себе си, почти не спах  първата нощ, дори и петъчната тренировка не успя да ме откъсне от мислите ми. Не мога да я оправдая за решението й. Дълбоката депресеия, в която е била изпаднала в последния месец, месец и половина не е оправдание. Смъртта не е решение на проблемите, защото на оставащите след теб се натрупват и твоите неразрешени проблеми. А горчилката в душата на деца, съпруг?

Аз ще я запомня такава каквато е била преди заболяването – винаги усмихната, позитивна и готова да се притече на помощ. Все още не мога да свикна с мисълта, че няма да я видя на вратата на магазина с две чашки  и думите „не ми се прибираше и реших да пием кафе“. Винаги беше в течението какво се случва при децата й и те я търсиха постоянно. Беше изцяло отдадена на семейството си. В последните години трудно им плащаха заплатите от работата, дъщеричката й имаше проблеми с шипове във врата, синът със синузит и явно всички тези неща в един момент обърнаха колата. Депресията идва без да пита. Пролетта е сезонът на самоубийците. Явно зараждащата се природа след зимната меланхолия изключително много ги дразни и не успяват да се впишат в нея.

Дано там където е сега да намери така нужното й спокойствие.

4 Отговора to “Това е животът?”

  1. Lady Frost април 12, 2010 at 15:40 #

    Съжалявам за приятелката ти.😦

    Не го казвам с цел да я оправдая или да оправдая другиго, но знай, че се изисква огромна смелост, огромна сила на духа да сложиш край на живота си… но това не прави решението правилно…

  2. mikiblue април 12, 2010 at 20:56 #

    съжалявам..😦

  3. Вера април 12, 2010 at 21:52 #

    Много жалко, наистина, Вили, но… все пак това си е нейният избор. Жалко за децата, които ще растат с тази тежка мисъл.

  4. Муниконтин април 28, 2010 at 00:02 #

    Много съжелявам, Вили! Сигурно ти е ужасно тежко! Дано да и е светъл пътят! И близките и да и простят, за да и прости и Бог!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: