Прашинки

23 февр.

Днес получих писмо(на хартия). Отворих го и още с първите редове ми стана хубаво, чак ми се прииска да съм на седмото небе. Цитирам дословно:

Целта на днешното ми писмо е съвсем проста. Всеки клиент е ценен за нас и не бихме желали да губим връзка с никой от нашите приятели. А от известно време насам нямаме новини от Вас….

Е, как да не се изкефиш! Но като видиш подателя и ти идва да викаш: Рийдър Дайджест пак ли вие?  Признавам политиката им на връзка с клиента е много силна. Знаят как да те поласкаят, обръщат се персонално към всеки, напомнят за съществуването си през няколко месеца…. 

Много често писмата им даже не ги отварям. Изхвърлям ги неразпечатани, но те продължават да идват. Все се каня да им звънна и да ги осведомя, че не желая да ме информират за новите им заглавия, но т.к. си получавам пощата докато съм на работа  забравям след това. И така все още получавам такива мили думички:

Трябва да Ви призная, че едва ли втори път ще имам възможността да Ви изпратя подобно вълнуващо предложение, така че побързайте, количествата са ограничени, направете своя избор сега!

Ех, хубаво нещо са писмата!

7 коментара to “Прашинки”

  1. Макс февруари 24, 2010 в 12:09 #

    Хубаво нещо са писмата, особенно ако съдържат хубави неща 🙂 В този случай, подателят показва по готин начин, че държи на клиента си и това не остава незабелязано 🙂

  2. климатик февруари 24, 2010 в 14:20 #

    „Трябва да Ви призная, че едва ли втори път ще имам възможността да Ви изпратя подобно вълнуващо предложение, така че побързайте, количествата са ограничени, направете своя избор сега!“ хахах само дето през няколко месеца идват нали?! Но признавам готино подхождат и на всеки клиент ще му стане приятно от прочетеното. 🙂

  3. вили февруари 25, 2010 в 15:06 #

    😀 😀 😀

  4. Aquawoman февруари 26, 2010 в 10:49 #

    О-о-о, съчувствам ти! Ужасно са досадни, дори нахални. От няколко години се опитвам да убедя баща ми да спре да поръчва нещата им, защото повечето са глупави, но неразумно скъпи. Напълнихме се с техни книги, почти всички от които безсмислени.

    • вили февруари 26, 2010 в 13:43 #

      Признавам, че съм купила само първата им книга – „Чудесата на света“, но не ме забравят. 😉

  5. Darina март 15, 2010 в 12:14 #

    Аз играх само първата година. Усетих се и се отказах. Майка ми продължи от мое име. Но миналата седмица ми даде да прочета едно писмо, с което тя настоява да премахнат адреса и данните ни от базата им и да спрат да и тормозят с писма, в които ти винаги си превилегирован и избран (нищо, че целия вход има в кутиите си същите думи)с мотива, че продуктите които предлагат са елементарни и не отговарят по съдържание на исканата цена (тя си беше купила дискове с музика от класически произведения и каза, че нямало нито едно известно, както било в рекламата)и накрая ги беше захапала за тоновете луксозна хартия, с които пълнят пощенските кутии, а в същото време претендират за еко-меко и други такива. Подписах се с две ръце (щото аз съм титуляра), но още няма отговор.

  6. вили март 15, 2010 в 18:49 #

    Мисля, че няма и да има, Дари. По-важното е да не ти пращат писъмца… Поздрави на майка ти! Скоро не съм я засичала на скайпа. 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: