Италия, част 4

9 Юни

През 4-те дни на фитнес панаира в Римини освен многото тренировки, успяхме да се разходим из центъра на Римини, да посетим МОЛ-ът им, някои успяха да отидат и на плажно парти или да постоим под лъчите на Адриатическото слънце.

Римини е едно прекрасно курортно градче. Централната му част е старинна. От централният площад тръгват няколко улички в различни посоки. По тях има много магазини, магазинчета – бляскави, кокетни, луксозни и по-обикновени. Къщите са стари, красиви, с интересни фасади, измазани и добре поддържани. Имаше 2-3 малки улички, които бяха пълни със заведения. Повечето явно бяха за аперитив или кафенета, а ресторантите са големи, чисти и с безкрайно вежлив персонал. Навсякъде можеш да се разбереш на английски(а някъде дори и руския може да мине).

Присъствахме на  концерт по случай откриването фестивала на Fiera-та. Той се състоя на един площад в центъра и явно бяха изпълнители и групи, които са на мода там, но за нас – те бяха неизвестни. Това не ни попречи да се насладим и ние. Публиката беше разнородна: младежи, възрастни хора, майки с мъничета, бащи с колички… Те се радваха и кефеха, но толкова възпитано и кротко, че чак да не повярваш. Никой не пиеше, дори и бира. Само десетина метра по встрани започваше една от уличките с множество заведения. Естествено, че бяха пълни и хората използваха да слушат концерта и съвсем кротко да се наслаждават на компанията си в заведението. И навсякъде се виждаше присъствието на карабинери. Друго е когато имаш респект от полицията, нали?

МОЛът на Римини е в покрайнините. Дотам се стига само с един автобус и последният му курс е около 20 часа. Поради късните тренировки и докато се наконтим, часът е около 19 и се оказва, че нямаме много време за шопинг. За един час(невероятно, но факт)  успявамеда напазаруваме. И оттук започна купонът! Въоръжени с карта в ръка тръгваме да търсим автобусната спирка на друга линия, която е сравнително не много далеч. Вървим в правилната посока, но в един момент на разконцентриране(защото се успокоихме, че сме на прав път, а и разстоянието не беше много) се оказваме на неправилното място. Крака за връщане нямахме и продължихме с разходката(Как едно такси не мина?) Е, прибрахме се накрая, но пеш. За някои беше повече от наказание. Да вървиш един час с крака играли поне 5-6 тренировки, неотпочинали след това и с токчета… Не е лесно, нали? (Гери, Нели вие най-добре го усетихте) А същата вечер беше и плажното парти. И тук нашата задружна група се пропука. Някои предпочетоха, макар и гладни да отидат, а други да посетим любимия ресторант и Раул.

Раул е сервитьор в ресторант „Posada“. Направи ни впечатление защото все повтаряше „Какая кампания“, но без интонация. В момента, в който Бенджи(като най-близо до него) му отговаряше с  разни прилагателни на руски, той избягваше. Много се смяхме и чудихме защо така реагира. Оказа се, че той научил фразата, но не знаеше какво означава(т.е. и бъкел руски не знаеше). Накрая разбра все пак значението й, а за нас фразаа стана култова.

За плажният купон нямам какво да кажа. По думите на тези, които са ходили е било хубаво и негрите имали аромат. А танците са били до зори почти. Ние, които се отказахме от плажните танци бяхме ошашавени от скоростта, с която бяхме обслужени от Раул. Ресторантът, който е ужасно голям(според мен) беше пълен на макс и сервитьорите сновяха с пълни чинии, чаши, отсервираха с такава бързина, че ние гледахме и не вярвахме, че е възможно толкова бързо да се работи и даже ги съжалявахме. (Да уточня денят беше събота) Пет минути след приемане на поръчката всичко беше на масата ни! Учудващо, нали! Нямаше друга маса толкова бързо обслужена. И всичко това само защото Раул ни обслужваше, а и вече се познавахме.

Не съм уточнила, че във всеки ресторант има сума, която се взема за сервиз и не е прието да се оставя бакшиш. Сумата, която се взема от всеки един е всъщност за бакшиши на всички – готвачи, сервитьори, обслужващ персонал.

В Римини си изкарахме чудесно. Отпуснахме се психически, починахме си от семейства, стрес и работа, а същевременно наблегнахме на спорта и изключително много се забавлявахме. Римини не е лъскав курорт за купони и плажни фиести(от рода на  Сл. бряг или Златните), а е едно спокойно градче, което предлага тишина, слънце, добро обслужване и хотели, които не са първа младост, но са реновирани. Преобладават не много големите хотели, на 3-4 етажа. В нашия хотел стаите не бяха прекалено големи, но достатъчни(особено двойките) на площ.  Чистотата е на ниво, всеки ден се почистваха стаите, оправяха легла и всичко останало. Общо взето хотел като хотел.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: