Италия част трета

4 Юни

Италия ден първи

Италия ден втори

Е, дойдохме си на думата. Предстоят дните, които ще бъдат изпълнени с това заради, което отидохме в Италия. А това е фитнес фестивала, който от години се провежда в Римини и е под името Rimini Wellness.

След закуската всички доста преди обявения час за тръгване сме вече на плажа. Нетърпеливи сме, но се отдаваме на фото сесия, за да се увековечим в потниците, които че сме група, от България и са специална поръчка за случая. Тръгваме към спирката. Групата е яка. Май сме 34. Бройката я знае Таня и Тони(екскурзоводката, която беше с нас първите 2 дена). Чакаме, чакаме… и накрая идва заветното 10. Уви, препълнено е и дори не спира. Обхваща ни   тягостно чувство и дори яд и се чудим как да се придвижим до панаира( Rimini Fiera). Решаваме да тръгнем пеш. След не повече 300-400  метра стигаме до строеж и естествено всички работници се развикват … Изведнъж до нас спира автобус(явно е, че не е от градския транспорт)  и настава оживление в нашите редици. Шофьорът явно впечатлен от внушителната група е  спрял сам или някой го е стопирал(така и не разбрах, но не това е важно)  и след  италиано-английски преговори всички се оказваме вътре. Пътувайки установяваме, че сме имали страшен късмет, защото разстоянието е внушително, а и сигурно щяхме да се объркаме(макар и с карта в ръка) до Fiera-та.

Вече сме в Римини Fiera. Изчакваме известно време да се чекираме и да получим картите, с които 4 дена ще влизаме безплатно в множеството зали. Има доста хора като нас, организирани в групички, но не така внушителни като нашата. Други си вземат билетите от  касите. За информация -1 ден на панаира се плащаше 10 евро, а за карта за 4-те дни само 20 евро. (В София на фитнес фестивала 2007 вхидът беше 15 лв на ден. Само за информация и съпоставка давам тези цифри. Дори няма да ги коментирам.) Мащабността на фестивала е забележителна!  Тръгваме да обикаляме залите, за да се ориентираме къде какво ще се предлага. Виждаме неща, които в България ги няма. А народ, народ… Не вярвах, че това събитие ще е така посетено. Още първият ден хората бяха страшно много, а в събота и неделя бяха още повече и се налагаше да си запазваме места за любимите си треньори 1 час преди тренировката.

Уточняваме под ръководството на Таня, коя ще ни е първата тренировка и се разделяме, за да разгледаме всеки каквото му харесва.

Първият ден преминава в охкане и ахкане пред уредите и съоръженията, които виждаме и  5-6 тренировки при различни инструктори. Вече не помня какво съм играла. Знам само, че почти всички инструктори бяха мъже. За разлика от България където не само инструкторите, но и играещите са 100% само жени, в Италия не е така. Нагледах се на мъже инструктори и играещи до мен хубави мъже. А какви мъже имаше!  😛    Стройни, стегнати, атлетични – барнали се бяха много добре. Жените не ми харесаха, но то май си е в реда на нещата, а и не бяха така добре поддържани както мъжката част(домакини, какво да ги правиш).

Организацията на събитието беше перфектна още от първия ден. Всичко беше указано с големи табели, с карта на панаира и на нея записано всичко в подробности, а за всяка една сцена до нея имаше залепена програма на часовете на отделните тренировки и имената на инструкторите. Признавам не зная имена на известни инструктори, но си имах един любимец:  Джоан Алтисен.  Испанец по народност, познаваме го още от Софийския фитнес фестивал и още тогава си го харесахме като излъчване, отношение и визия. В момента, в който го мернахме в програмата на една от сцените, си спечели ревностни фенки до края на фестивала. И други инструктори ни направиха впечатление, но Алтисен си остана любимец №1.

Освен сцени за игра имаше  фитнес уреди, различни видове акваеробика, военни обучения, различни щандове и магазини за спортни артикули, много кафенета, ресторанти

И така 4-те дни от фестивалната програма бяха запълнени с тренировки, кафе, тренировки, шопинг, тренировки, смях, тренировки и разговори. А разговорите се въртяха около това, което сме играли, видяли, мернали, забелязали.  Видяхме много неща, които ги няма при нас. И сигурно е нормално, в предвид масовото спортуване не италианците като цяло. Всяка вечер се прибирахме доста изморени, но и заредени с много емоции и с планове за утрешния ден. Дори плажът не успяваше да ни привлече и успяхме едва последния ден да намерим час, два за отмора на пясъка, шезлонгите и да се потопим в студените води на Адриатическо море.

 

 

Advertisements

12 Коментари to “Италия част трета”

  1. Svetlina юни 4, 2009 at 10:40 #

    Хихихх 🙂 Здраво тяло, здрав дух 🙂

  2. све юни 4, 2009 at 19:56 #

    За този фестивал не бях и чувала… обаче изглежда доста приятно, мда… чак ме караш да се замисля. Сериозно. Браво на теб, че се включваш (и разказваш), и браво на всичките за мероприятието… това за духа и тялото, колкото и банално да звучи, си е много вярно!! Снимките си ги бива:))!

    • вили юни 5, 2009 at 14:59 #

      Хайде, идвай с нас! Пловдивчанка си и ще можеш! 🙂

      • све юни 5, 2009 at 15:03 #

        :(:(Май ще ставам испанка обаче… не че ми се ще. Но май няма как иначе.

  3. Mari-ana юни 5, 2009 at 07:56 #

    Упражненията във водата и калта много ми харесаха. 😛
    А любимеца ти е страхотен. 😉 И играе страхотно… Някое клипче с него няма ли? Да го видим в действие. 😀

    • вили юни 5, 2009 at 14:58 #

      Май имам някое. Ще потърся и ще кача. Очаквам още снимки и ще видя какво ще има там 😉

  4. вили юни 5, 2009 at 15:07 #

    Ето ви и малко от пловдивската преса! http://www.marica.bg/show.php?id=5444

  5. све юни 5, 2009 at 15:12 #

    :):) А така!! „… а след заминаването им десетки италианци са изпаднали в масова депресия.“ – е то бива безсърдечие… 😉

  6. astilar юни 6, 2009 at 21:46 #

    Ех, Вили, макар че със закъснение чета, много ти се радвам! Почти забравих, че Римини е градът на Фелини. 🙂 Ще го запомня като града на Фитнес Вили. 🙂

    • вили юни 6, 2009 at 22:14 #

      Чувствам се горда с аналогията! Вярно, че Фелини е роден там. Но т.к. малко се разхождахме из Римини не забелязахме някъде или нещо свързано с него. 😉 Следващият път специално ще потърся къща, музей или каквото и да е било за него. 😉

  7. све юни 7, 2009 at 14:52 #

    Аз и това не го знаех – за Фелини и Римини. Има обаче откъде да му дойдат сравненията в нивата на живота, значи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: