Италия ден първи

24 Май

P5120003Вторник, 12 май. Скачам още с първият звън на телефонната аларма, набързо вземам душ, обличам се и прибирам последните тоалетни принадлежности. Времето изглежда прекрасно, а настроението ми е летящо.  Не ме притеснява раздялата със семейството, защото знам, че ще се справят една седмица и без мен. Ни в клин, ни в ръкав да вметна –  хибискусът ми цъфна явно доволен, че ще ме няма. Цветът е красив, нали!

Тръгването е обявено за 9, 9 и 15. Събираме се в ресторанта на Таня за по едно кафе и прощални минути с съпрузи, приятели, колеги. Ще пътуваме Гери, Таня, Йоана и аз. Всички са точни и преливат от щастие от предстоящата ваканция. Пием кафе и шумно обсъждаме какво ли ще ни предстои, а околните не могат да се включат в разговора ни. Това не ни притеснява и в колата продължаваме да се смеем, бъбрим и да се вълнуваме.   Пристигаме на летището първи. Предстои ни чакане на останалите. По двама, трима всички пристигат. Чекираме се. Няма проблеми. Багажът на всички е под допустимия максимум(а на връщане дали ще е така? Ще разберете   😛   ) Запасяваме се с българска преса(за какво ли я мъкнахме? Дори не ги отворихме), минаваме митнически контрол и зачакваме самолетът на Wizz Air. Най-накрая часът наближава и красивия отвън самолет е превзет и отвътре(не е толкова хубав, но пък спестява доста часове за пътуване).  Тръгваме в 12:45 и започваме да обикаляме софийското летище докато стигнем пистата за излитане. Пред нас има друг самолет, леко намаляваме и в следващите секунди той излита.  А след това и ние. Предвидливо съм седнала до прозореца и гледам отвисоко Софето, планините отгоре. Приятно е. Около мен са все приятелки от аеробиката и по време на целия полет бъбрим, смеем се, показваме си гледки, снимаме се…. Кацаме  много леко на Бергамо в 13:55, тяхно време и се отправяме навън където ни чака автобусът, който ще ни закара в хотела ни в Римини. Каква изненада е за всички когато виждаме познат надпис Тотал спорт! Следва лудо щракане на фотоапарати(фотосесиите ще станат една неотменна част от нашето ежедневие в следващите дни), за да се увековечи принадлежността ни към спортния клуб, в който е нашата тренерка Таня Лулчева(за непросветените пояснявам, че Таня тренерката и Таня с ресторанта са две различни дами) .

И така след доста сложните пъзели с подреждането на багажът ни се натоварваме всички в автобуса и тръгваме.  Пътят ни чакаше и  крайната   цел беше Римини. Пътувайки, се  наслаждавахме  на картините, които се откриваха пред нас и се опитвахме да откриваме прилики и разлики. Направи ми  впечатление, че повечето коли блестяха от чистота, бяха малки, магистралите бяха доста широки и дупки не се виждаха въобще. Забелязах заграждения по магистралите в близост до населените места, които спират шумът и може би част от вредните газове от автомобилния поток. Умна идея. Тук не съм виждала такива.

Самото пътуване беше дълго, изморително и дори главоболно. Спирахме на два пъти за почивка, за да хапнем, пийнем кафе, някои да пушат и естествено да направим опашки в тоалетните.  Групата ни беше доста внушителна – над 30 човека, но общо взето всеки гледаше да си върши нещата така, че другите да не го  чакат. Имахме добра организация и екскурзоводката ни се опитваше да ни контролира. Навсякъде се забелязваше присъствието ни. Все пак тридесетина хубави дами без мъже е интересна гледка!  😛  

Веднага се влюбих в кафето, което се предлага в Италия! Страхотно е! Късо, силно и много ароматно. И навсякъде се предлага чудесно кафе, дори и в най-малките кафененца или такива, които са временно поставени(например в панаира на Римини). Изключения правят само машините, които са предназначени за закуска в хотелите. Но това е така, защото кафето, което предлагат е тип американско или така нареченото шварц.

Доста се отпуснах в описание на пътуването ни, а все още Римини не сме стигнали. И така след около 4 часа и половина, даже пет стигаме хотелът! Хубаво хотелче, на първа линия на плажа, чистичко, спретнато…. Имаме време само за бърз душ и преобличане и отиваме на вечеря в едно близко ресторантче. Не е още сезон и няма много заведения край морския бряг, които да работят, но този ресторант се оказва хубав и голям.(Сядаме в няколко сепарета и това определя компанията, с която ще сме заеддно и ще се съобразяваме една с друга)  Повечето хапваме пици, някои паста, пийваме вино или бира. Весело е. Дори доста  весело. А колко весело стана когато на всяка една маса се появи по една охладена кана с жълтеникава на цвят течност! В последствие се оказа, че това е лимончело, което ни се предлага(безплатно) за добре дошли. В първият момент не ни харесва, но след две три глътки се оказва, че леко сладкия му вкус всъщност не е толкова лош и на някои дори им се услажда. Ставаме още по-весели и след кратко чудене се отправяме към плажа и на майтап се щракваме и се оказва, че се получават снимки. Фотосесията е в ход! Толкова ни е гот на плажа, че не ни се прибира,но умората си казва думата и няма как тръгваме. Заспивам почти веднага доволна щастлива и очакваща следващия ден.

Advertisements

13 Коментари to “Италия ден първи”

  1. Вера май 25, 2009 at 09:22 #

    Благодаря за споделеното, Вили! Като познавам хората, с които сте били заедно, не се съмнявам, че е било страхотно. Ще чакам с нетърпение още. 🙂

    • вили май 26, 2009 at 03:26 #

      Следващият път ти си ход! Пожелавам ти го! 😉

  2. astilar май 25, 2009 at 14:16 #

    🙂 Аз не познавам никой от компанията, но видях много любопитни снимки и с нетърпение ще чакам продължението на разказа.

  3. Mari-ana май 25, 2009 at 22:34 #

    Нетърпение! 😉 И снощи и днес само това ми е в главата. Снимките ги видях почти всички. Иска ми се да чета разказа ти. Моляяя 😀 Не ни карай да чакаме много.
    Било е страхотно преживяване!

  4. Svetlina май 25, 2009 at 22:50 #

    И така, а? Пица, паста, никакъв алкохол (не ми я хвали ти мене тая бира) и никакви италианци 🙂 Вили… чакам нецензурираната версия, така да знаеш!

  5. гергана май 25, 2009 at 23:18 #

    Вили,браво!Всичко си описала ясно и кратко!Само една добавка-лимончело!И

    • вили май 26, 2009 at 03:25 #

      Гери, как успях да забравя това прословуто лимончело? Ето затова е нужен контрол, за да напомня и проверява нещата! А някой дали снима лимончелото? Аз нямам снимки. 😉

      • гергана май 26, 2009 at 22:57 #

        Да,мисля че Лучия го снима.

  6. гергана май 25, 2009 at 23:20 #

    P.S.И то все пак затвърди доброто настроение!

  7. вили май 26, 2009 at 03:28 #

    За Рали, Мари-ана и всички останали – част втора на 26.05 😆 😆

  8. св. май 26, 2009 at 22:17 #

    Хахаха… Атмосферата се усеща безпроблемно, да знаеш:))!

Trackbacks/Pingbacks

  1. Италия част трета « ВИЛИ - юни 4, 2009

    […] Италия част трета Италия ден първи […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: