Децата не са книга, която да захвърлиш

22 ян.

В пресата тези дни четох за децата в пловдивските домове за сираци. Макар, че думата сираци не е съвсем вярна. Оказва се, че голям процент от децата имат родители и те работят в чужбина – Германия, Испания, Гърция. Някои деца са оставени и не са потърсени с години или родителите се сещат за тях един, два пъти годишно.

Кризата, която в България не е от няколко месеца, а от десетилетия икономически изгони родителите да търсят препитание в чужбина. Но пък как си оставяш детето(децата) и заминаваш? Какво е това сърце?

Дали тези деца имат някакви права, Графе?  И как да коментираме думите на едно 9 годишно дете към родната си майка, която една година не го е потърсила  и при последващото търсене казва:  „Не искам да те виждам“.

Думите май са  излишни в случая.

*****

Статията  косвено засяга това, за което Графът писа за иранските деца. Но дори и децата от социалните домове имат права и задължения. И се нуждаят от любов. Дори повече отколкото децата с родители.

Реклами

5 коментара to “Децата не са книга, която да захвърлиш”

  1. vilford януари 22, 2009 в 20:12 #

    В Шуменския Дом за изоставени деца е била подета много хубава инициатива: вземат на работа самотни жени на средна възраст (които нямат особени шансове да си намерят някаква работа), всяка от които се грижи за едно от изоставените деца. Тъй като по този начин всяко дете получава нужното му внимание и се създават по-близки връзки, голяма част от децата с проблеми и заболявания са се подобрили. Но за съжаление парите за тази хубава инициатива са изчерпани и им предстои раздяла. Имаше репортах преди месец по bTV.

  2. вили януари 22, 2009 в 22:53 #

    Както винаги за хубавите инициативи парите са малко. След раздялата е възможно заболяванията на децата да се влошат. За всяка една болест психическото здраве е от важно значение. Не съм го гледала този репортаж. Но аз смятам, че жените с добри сърца пак ще ходят макар и рядко при децата, за да ги виждат. И дано да е така.

  3. Albena януари 23, 2009 в 16:58 #

    Много тъжно!
    Струва ми се, че в последния закон за закрила на детето приеха промени, че ако едно дете не е потърсено от родителите повече то 6 месеца, тогава детето може да бъде дадено за осиновяване.
    А за сърцата на тези родители мога да кажа само едно – това не са човешки сърца! Дори маймуните не изоставят малките маймунчета по този отвратителен начин……

  4. вили януари 24, 2009 в 00:31 #

    Албена, аз имам спомен, че го предложиха и разискваха, но мисля, че не е прието. А ако е прието – то едва ли някой го спазва. Поне аз не съм чувала. Знам и друго, че бюрократичните спънки за едно осиновяване са толкова много, че някои кандидат родители се отказват, уви.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: