Ловецът на хвърчила

17 Дек

  Усмивка.

  Крива.

  Едва забележима.

  Но истинска.

  Зад нас хлапетата се пръснаха из парка и тълпа шумни ловци хукна след безпомощното хвърчило, понасено от вятъра високо над дърветата. Мигнах и усмивката изчезна.  Но знаех, че е била истинска. Бях я видял.

   – Искаш ли да хвана това хвърчило за теб?

  Той преглътна, адамовата му ябълка подскочи. Вятърът разроши косата му. Стори ми се, че го видях да кима.

  – За теб и хиляда пъти – чух собствения си глас.

   После се обърнах и хукнах.

  Беше само усмивка, нищо повече. Не можеше да поправи всичко. Нищо не можеше да поправи. Само усмивка. Дреболия. Самотен лист в гората, трепнал от крилото на подплашена птица.

  Но ще я приема. С разтворени обятия. Защото, когато дойде пролет, снегът се топи снежинка по снежинка и може би току-що бях видял как се топи първата.

  Тичах. Възрастен мъж сред рояк крещящи деца. Но не давах пет пари за това. Тичах, а вятърът облъхваше лицето ми, върху което сияеше усмивка, широка като долината Панджар.

 Тичах.

Преди известно време послушах Астилар и си купих „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. Прочетох книгата, както се казва на един дъх. Хареса ми. Много ми хареса. Определено в скоро време не бях чела толкова запомняща се книга и толкова дълбокосмислена. Ловецът ме накара да се замисля върху нещата, които понякога премълчаваме от страх, незнание или за да се понравим  на някого. А дали си струва да правим компромис със съвестта си?

Прочетете книгата, за да се насладите на майсторското перо на Хосейни, който описва животът такъв какъвто е – приятелство, предателство,страх, смелост,  вина, любов, прошка…

 

Advertisements

11 Коментари to “Ловецът на хвърчила”

  1. Графът декември 17, 2008 at 07:53 #

    Най-често от страх да не би да не се понравим, Вили! А не си струва. Не си струва да не се нравиш на себе си за да се харесваш на другите…

  2. Val декември 17, 2008 at 11:21 #

    Хосейни е чародеец! Прочетох „Хиляда сияйни слънца“, но днес ще взема наистина да потърся и „ловеца“ – бях си обещала… да го направя, когато писах за „слънцата“.

  3. vilford декември 17, 2008 at 20:01 #

    Добре, Вили! Ще си направя подарък за Коледа хубава книжка.

  4. kalina декември 17, 2008 at 21:35 #

    Вили, всичко си е до характер , а не до компромиси със съвестта си.

  5. вили декември 18, 2008 at 00:25 #

    Така е, Графе. Но понякога от прекалено желание, за да се харесаме на друг грешим приоритетите в младежка възраст.
    @ Вал и Шувил, няма да сбъркате! Книгата е наистина завладяваща, впечатляваща и разстърсваща.

  6. Mari-ana декември 18, 2008 at 10:47 #

    Поръчах си аз, коледния подарък, ама май точно него, няма да ми донесе Дядо Коледа. Ще взема да си поръчам и книгата „Ловецът на хвърчила“. Вероятността да я получа е много по-голяма. 🙂
    Важното е да се харесваме сами, и да вършим онези неща, които ни правят щастливи. Като например – 45-годишна жена, позира с оплезен език, в компанията на 4-ма тинейджъри, същото оплезени, и правещи смешни стойки, в претъпкано заведение. И много смях, и усмивки по омазаните ни с крем лица. 😛 Не ми пукаше какво мислят останалите в ресторанта. Ние се забавлявахме, и бяхме щастливи. 😀

  7. вили декември 19, 2008 at 00:49 #

    Това е чудесно! Да успяваш да се забавляваш в компания с тийнеджъри е похвално! 😉 Не губи кураж. По Коледа стават чудеса и току виж Дядо Коледа донесъл така очаквания подарък. А книгата си я поръчай като притурка към подаръка 😛 Усмивка, щрак! 😛

  8. astilar декември 20, 2008 at 00:45 #

    Аз доволен. 🙂

  9. Karaulov януари 20, 2009 at 09:45 #

    Занимательная интересная статья Да и в отличие от большинства других подобных советов воду в уши не льешь

  10. Albena февруари 16, 2009 at 10:22 #

    Вили, цитатите, които си пуснала звучат като хайку. Аз обожавам хайку! Непременно ще отделя време да прочета нещо от този автор. Но сега съм на вълна Айн Ранд и докато не изгриза и последната корица от нейната философия няма да мирясам. 🙂

  11. вили февруари 16, 2009 at 23:35 #

    Признавам Албена много посно съм описала книгата и то заради удоволствието на другите да четат с любопитство. Книгата не е в стил хайку. Книгата е страхотна! Сигурна съм, че ще ти хареса!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: