Трявна, Мадара, Плиска, Шумен, Етъра

30 Окт

И така да започна статията за последната ни екскурзия. Надявам се да не е последна за тази година, но времето ще покаже.

В петък, 24 октомври в ранния следобед се отправихме в посока север. Целта ни беше да минем през Етъра и да преспим в Трявна. Пътят минава през прохода Шипка, който е един от малкото, които свързват северна с южна България. Съответно пътят е доста натоварен и се преминава за по дълго време отколкото сте си планували. На моменти се движихме със скорост не повече от 20 км, на моменти откровено спирахме, а колоната пред нас като, че ли беше поне километър дълга. Но въпреки бавното предвижване нашето настроение си беше на 6. С качването ми в колата на тръгване забравих за всичко ежедневно. Забравих магазина, забравих, че Деси има контролна по испански в понеделник(а кога ще учи?), забравих  да осведомя родители, брат и приятели, че отиваме на екскурзия… Забравих за всичко.

Комплекс Етъра беше вече затворен. Но пък се осведомихме, че работи всеки ден от 9 до 16.30 часа. Обещахме на Деси, че на връщане в неделя ще го посетим задължително. А защо толкова много тя искаше отново да го разглежда ще разберете по надолу.

Следваща спирка Трявна. Нямахме осигурен хотел за преспиване. Предната вечер предвидливо си записах телефоните на няколко хотела и оставих листчето до компютъра и там си остана. Не беше голям проблем, защото ние сме били 2-3 пъти в Трявна и сме спали все в хубави хотели. Още в първият, който посетихме имаше свободен апартамент и след като оставихме багажа бързо се изнесохме за разходка из нощна Трявна. Часът беше още ранен преди 19.30. Повечето магазинчета, галерии, дюкяни бяха вече затворени. Ние се спирахме и разглеждахме през спуснатите кепенци какво има в тях или  влизахме в тези, които  все още работеха. Забелязахме, че отново има много котки по уличките, които са добре гледани и с дълги опашки. Улиците бяха почти пусти и това засилваше усещането за комфорт и много спокойствие. Това е любимият ми град. Спокойствие, уют и топлина има в това китно градче. Атмосферата, която витае в Трявна много ми допада. И винаги когато сме били там съм се чувствала после като преродена.

Вечеряхме в ресторанта на хотела. („Фамилия“ е името на хотела и се намира в центъра, точно до кметството). Избрахме да вечеряме там, за да сме по-близо до стаята,а и  Деси да поучи преди да си легне. (Естествено е, че не стигна до този момент, сънят е по-силен от всякакво желание за учене).

Забравих да спомена, че при преминаването на Шипка започнаха да скърцат спирачките. Феродото било се поизтъркало и на другия ден трябваше да се смени непременно. Докато съпругът се занимаваше с тази задача, ние с Деси се разходихме из дъждовна Трявна в съботната утрин. На мен не ми пречеше лекото ръмене, но не е приятно когато е облачно или дъждовно и аз да се разхождам. Но… такова беше времето и няма как да се промени. Дъждовна Трявна си беше пак все така гостоприемна и сувенирите все така примамващи окото. Почти устояхме на изкушенията, но все пак си тръгнахме с по един гердан, а Деси и обички.

Следваща спирка – Шумен и околностите. Тази част от дестинацията никой не успя да познае в Задачка-закачка. Светлето беше най-близо с отговора, че камъните от крепостта не са на Търново. Но както и да е.

По обяд тръгнахме към Шумен. Минахме покрай Велико Търново и Болярка, бирата на боляри и не само на тях. Подминахме Омуртаг, Търговище и  Шумен. Така стигнахме до Мадара и символа на българите. Пътеката, която води към конника в момента е много красива. Дърветата и храстите около нея са обагрени в прекрасни и топли есенни цветове. Беше мрачно, облачно и въпреки всичко скалите наоколо пак ми се видяха величествени и вековни. Крепостта, която е над Мадарския конник е малка, но достигането до нея е трудно за хората обездвижени от учение или работа и естествено висене пред компютъра. Признавам, Деси ме учуди, че се качи до горе макар и начумерена като буреносен облак. Гледката от високо е разкошна, макар за мое съжаление да имаше лека облачност, която възпрепятстваше качеството на снимките и дълбочината на погледа. По-трудното е слизането. Стъпалата са поизтъркани от многото крака минали през тях, а и някои са толкова високи, че бяха трудни дори за мен. Там където имаше паднали листа дори се и хлъзгаше, но препятствието беше успешно преодоляно.

На около 9-10 км от Мадарският конник се намира старата столица Плиска. Часът беше 17 и решихме да отидем до там. Нямаше никой на касата(независимо, че работното време до 31.10 е до 19 часа), входа за крепостта беше отворен и ние влязохме и самостоятелно разгледахме околността и дори си направихме доста снимки необезпокоявани от никой. Поогледахме се наоколо, но никой не се виждаше. Дори охрана няма около крепостта край Плиска. На дргия ден разбрахме, че в звеното, което се грижи за паметниците на културата ни наскоро е имало съкращения и затова няма кой да стопанисва 24 часа в денонощието някои важни паметници.

В Шумен бързо успяхме да открием хотел за спане по телефонните съвети на приятелка от Шумен. Бързо оставихме багажа и тръгнахме да разгледаме нощен Шумен. Градът ми направи много приятно впечатление. Очаквах, че ще е по-сбутан, неприветлив град, а той се оказа много приятен, спокоен и чист. Другото ми очакване беше, че ще видя и чуя много турци, а аз почти не видях такива. Магазините ми направиха също много добро впечатление – добре аранжирани витрини, осветени и с хубава стока. Някои все още работеха, независимо от късния час за събота – 20 часа. Даже книжарница Хеликон работеше и Деси се прибра с нова книга(която и на мен хареса) – „Забранен акорд“ на Питър Харис.

И така единият час в повече, който имахме го изкарахме в Шумен и все пак станахме по старото време, за да насмогнем и на разходка из Шуменските забележителности, пътуване и посещение на Етъра, естествено.

Неделната утрин ни посрещна със студ. Градусите бяха едва 8. Направихме бърза разходка по главната само за закуска и кафе и бързо се качихме в колата за да разглеждане на Томбул джамия, Шуменската крепост. Томбул джамия е в момента в реставрация(която ще продължи поне 3 години), но работи и в момента и може да се разгледа независимо от скелето вътре и вън. Тя е май най-голямата в България и единствената, която е от стоте национални исторически  обекта и мюсюлманска. За пръв път влязох в джамия и разгледах всичко, което може да се види. След реставрацията ще е по-красива и може би при следващото ми посещение в Шумен ще я посетя отново.

Шуменската крепост ни посрещна с доста хладен вятър, но упорито я обходихме независимо от студеното, непревитливо и облачно време. Успяхме и да се посмеем, скрием и насладим на гледки от високо.

Сбогувахме се с Шумен и тръгнахме към Габрово и Етъра.

За Етъра ще разказвам утре. По две причини: статията стана дълга и по-важната, че ми се приспа.

Лека нощ!

Advertisements

12 Коментари to “Трявна, Мадара, Плиска, Шумен, Етъра”

  1. Графът октомври 30, 2008 at 12:20 #

    Изключително приятно ми беше да прочета, че любимата ми Трявна и сега има същото излъчване и атмосфера, каквото през детството ми!
    Описанието Ви, Вили, ме връща по места, които сме обикаляли доста. Е, 30-50 години по-рано… 😀

  2. datonik октомври 30, 2008 at 12:39 #

    Другия път като ходиш до Етъра ми се обади. Искам да ми вземеш едни малки сладки дървени лъжички оттам. Ако аз не съм те изпреварила де…

  3. Svetlina октомври 30, 2008 at 16:07 #

    Хехе, направо можете да вземете и мен другия път, ако трябва и испански ще науча! Искам и аз в Трявна! Пак! Искам и да обиколя нощен Шумен и Конника. И по крепостите искам! И книга от Хеликн искам!
    Иначе да обясня за Шумен – там турците са български турци и почти не можеш да ги различиш. Може би по това, че говорят по-чисто и използват по-дълги и книжовни думи. А в събота вечерта всичко работи, просто защото уикенда всички отварят в 9-10 сутринта. Сещам се само за едно заведение, което работи в петък преди 8 сутринта. Ходихте ли до магазин „Бонбон“?

  4. вили октомври 30, 2008 at 23:57 #

    @ Графе, какво са 30-50 години на фона на вековете, които Трявна е преживяла.
    @ Дарина, нямаш проблем – ще те вземем и Виден, също.
    @ Свтлина, ти ще ни бъдеш като ексурзовод. Знам, че познаваш Шумен и ще си ни ужасно полезна. Не сме забелязали магазин „Бонбон“, но ми звучи сладко…

  5. Svetlina октомври 31, 2008 at 00:44 #

    ОХоооооооооооооо 🙂 Това е най-хубавият магазин на света!

  6. вили октомври 31, 2008 at 02:07 #

    Ама ние се разхождахме много малко, защото в неделя беше много студено и леко мъгливо. Но пак ще отидем, защото ни остана Велики Преслав за раглеждане 😉

  7. keklanka октомври 31, 2008 at 07:41 #

    Ихаааа.. били сте по нашия край 🙂 Ние с Теди в Неделя излизахме, но само до билла, малко да си покажем носовете, щотот в събота не лбяхме излизали, а от как сме тук един ден няма пропуск 😀 И каквоооо.. мадаара, Преслав.. като идвате, гледайте да е хубаво време и се интересувайте кой може да ви заведе по скалните манастири, аз само един път ходих там при това в сняг.. пътят не е мн леко ,н си заслужава всичко и там пък как ще обелите едни ми ти очиииии 🙂 А магазин бонбон има и едно кафе такова, към магазинчето, там е любимото място на Кари Братшоу, но аз не съм стъпвала там от години, Теди ляга с кокошките и в 17 часа е вече много кисело дете 🙂 Оле.. през какви хубави места сте минали.. ооо.. и аз съм била там.. обаче преди години вече.. супер супер, щях да ви кажа и да се обадите, но силно ме съмнява да имате тази възможност предвид натоварения график. ама наистина наистина много ви се радвам как така реешавате, товарите се и хуквата да обикаляте.. няма ги тези тъпи оправдания.. ма не можем сега, ма времето гадно, ма гледай каква мъгла, ма пари а бензин 😀 а и да ги е имало явно не са повлияли, щотот в крайна сметка сте отишли, където трябва. Следващия път минете и през Котел, през Дряново, през Боженци, Търново 🙂 Във Велики преслав е хубаво също и е досто по-интересно от Плиска, поне според мен, там пък в преслав на старините веднъж почти настъпах един дъъълъг змейчо, дето се припичаше па камънаците 🙂 А и не знам, преди да идете на някои старини, дали четете историята, в преслав са печали плочки и има остатъци от баня.. ама това за по-наататък 🙂

  8. Графът октомври 31, 2008 at 13:34 #

    Вили, много на място забележка, а за Трявна съвсем!

  9. vilford октомври 31, 2008 at 15:11 #

    Въй, Вили, на твоята снимка не успях да позная крепостта, а съм се мотала там много често. Мислех, че я познавам добре. Сега ще трябва да обикалям забележителностите в родния си град. Срам!

  10. вили ноември 2, 2008 at 01:59 #

    @ Вили, тя снимката не издава много. Затова и не позна.
    @ Кекланка, наистина тръгнахме много набързо. Нямах време да реагирам и да пусна съобщение, че ще сме в Шумен. А графика ни беше много натоварен и сигурно нямаше и да мога да слагам и други тчки в него. Далеч е Шумен от Пловдив, но пак ще го посетим след някоя и друга година. Заинтригувахте ме с този „Бонбон“. 😉 😉

  11. mcmitashki ноември 22, 2008 at 21:34 #

    Голяма провокация лесно може да се изкуши човек и да метне раницата 🙂 Да ли няма да ревнуват Сините камъни? http://mcmitashki.wordpress.com/2008/11/14/

  12. вили ноември 23, 2008 at 23:58 #

    @ Миташки Не вярвам, но ми стана приятно да прочета, че някой посещава често Карандила! Като дете поне веднъж седмично и аз съм се качвала и почти винаги пеш. Липсва ми планината в Пловдив. И може би затова я компенсирам с разходки. 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: