ДА, ДА, АМА НЕ

11 Окт

Замисляли сте се за нещата, без които не можем да изкараме дори един ден. Сигурно да. И така първото, което ми идва на ум, че не мога без него е кафето. Още полусънена, с току що измити очички аз се отправям към кухнята, за да направя първото кафе за деня за мен и любимият. Докато обличам работните дрехи, кафето забълбуква и извисява глас и мирис от съседната стая. Порцелановата чашка се изпотява от горещия допир и ние бързаме да отпием първата глътка с преклонение пред вкуса и аромата на кафеената, тъмна напитка.

Другото, без което не мога е телефона. Във всеки момент аз трябва да имам връзка с дъщерята, съпруга, брат ми, снаха ми, баща ми, майка ми,свекърва ми, приятели….Телефон все ни свързва, телефон ни дели, както пее легендата Васил Найденов.

Третото, без което трудно изкарвам е  компютър(не, че не мога, но не искам). Това си е вече зависимост, дори болестно състояние. Не мога без вестник, книга, без храна…

А всъщност, не можем без вода, електричество(газ). Представете си една седмица без тези нещица. Няма миеене на очички, лице, тяло, няма кафе, топла храна. Някой ще каже ще събираме дъждовна вода или ще палим огън. Да, но нали сме градски чеда как ще събираме тази вода или къде ще палим огъня? А когато с месеци не вали?  А можем ли без любов, радост и щастие, без работа, без приятели, без дом, без посока?

Е, всъщност какво се оказва? Нещата, без които не можем така са се врастнали в нас, че не ги забелязваме и дори внимание не им отделяме във всекидневието. И когато спре за 10 минутки токът настава паника и се чудим с какво да си осветим помещението и какво ще правим защото ТВ не работи, компа също. Ако се получи авария и нямаме за 2-3 дена Интернет?  А ако няма вода за 3-4 часа? Леле, настава ужас и безумие…..

Затова да обръщаме внимание на дреболиите в живота, защото те са по-важни от екстрите, които притежаваме. Да спрем компютъра, телевизора, да затворим вестника, да забравим за 1(един) час за всичко това и да си поговорим, посмеем, да се обичаме. Да се обадим на приятел и да му кажем, че ни липсва. Да не забравяме и родителите си!!! Да им кажем, че ги обичаме. Да се срещаме с любими хора, да четем повече книги, да пазим природата….

И колко още много неща могат да се добавят!

Advertisements

9 Коментари to “ДА, ДА, АМА НЕ”

  1. Графът октомври 11, 2008 at 11:45 #

    Вили, на мястото ни под връх Еледжик няма ток, водата е от изворче. Докато беше жива жена ми прекарвахме минимум месец лятно време с внук и куче. 🙂 И толкова ни беше добре, че внукът ни предложи да си сменим софийското жителство… 😀

  2. вили октомври 11, 2008 at 23:44 #

    За съжаление така съм свикнала с удобствата, че сигурно не бих изкарала повече от 3 дена някъде без ток и вода. Обичам да се разхождам сред планини и гори, но след това винаги се връщам там където има меко легло, баня. Телевизорът не ми липсва, но… Може би когато порасна с още десетина години и аз имам внуче ще ми харесва да съм някъде с него на такова диво място, та дори и да е накрая на света. 😛 😛

  3. Le_Grand_Elf октомври 12, 2008 at 10:06 #

    @вили:
    Знам защо не искаш без компютър :)))
    Щото няма да може да четеш на Елфа бозичките, хахаха :))

    … Може би когато порасна с още десетина години и аз имам внуче…

    Ще се погрижа за тийнейджърката :)) Може и по-малко от 10 години да са 😛

  4. вили октомври 12, 2008 at 18:52 #

    Ей, Елф, аз не съм съгласна! Не бързам да ставам баба. Така че недей да се слагаш и да бързаш!!!

  5. Le_Grand_Elf октомври 12, 2008 at 20:15 #

    Хахахахаха…

    Така че недей да се слагаш и да бързаш!!!

  6. vilford октомври 13, 2008 at 11:00 #

    Mного си права, Вили. И аз съм се превърнала в изнежено градско чедо и липсата на удобства ми пречи да се наслаждавам на останалите хубави неща. И едновременно се възхищавам и учудвам на начина, по който Ралица ходи със семейството си на море. Може и други да ходят така, но не са споменавали. Да вземем и ние да пробваме, Адаш, а?! Току виж ни харесало. 😉

  7. astilar октомври 13, 2008 at 18:01 #

    🙂 Тази публикация ми напомни за нещо, което ми се случи преди години. Разказът е дългичък, поради което ще го разкажа в моя блог със задължителна връзка насам. 🙂

    Vilford, да сме живи и здрави, следващото лято ще дойдете на гости поне за ден, докато сме на морето 🙂 За вас не знам, но на децата със сигурност ще им хареса 🙂

  8. вили октомври 14, 2008 at 00:31 #

    Така е адаш!!! Аз никога не съм ходила на къмпинг на море. Не, че държа на лукс, но обичам да си имам стая, баня, легло – мекичко… И мисля, че и няма да пробвам, но кой знае… 😛 Но ми харесва да се разхождам сред планини, гори, реки… И утре вече ще сколасам да разкажа за съботната екскурзия в една красива българска планина!
    @ Астилар, чакам, чакам…, , а може и да дойдем на гости на къмпинг с другото Вили. 😆

Trackbacks/Pingbacks

  1. Без « Разни хора, разни… - октомври 15, 2008

    […] публикацията на Вили и си спомних за една случка, която разказвах в […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: