СТИХ В ДЪЖДА

13 Септ
Днес ми попадна в полезрението едно стихотворение. Хареса ми и реших да ви го предложа. Авторката е колежка на моята снаха и е млада надежда в едно голямооо учреждение.
Не харесвам анализите на произведения, затова оставям всеки сам да си направи за себе си изводите. На младата авторка пожелавам успех и собствена стихотбирка(тя ще участва със свои стихове в стихотбирка на държавното учреждение).

ОТРАЗЕНАТА

 

 

Искам само да си тръгна! Отвържи ме!

Отесняла съм до вик от безсловестност.

Мълчаливо ме зовеш. Не нося име.

Паря с ярка самота… като комета.

 

Искам само да си тръгна! Осъзнай ме!

Пресушена съм до звън от тишината.

Молиш капчица от мен. Не се раздавам.

Режа с дебнещата липса на водата.

 

Искам само да си тръгна! Погледни ме!

Пепелива съм до мрак от неговорене.

Търсиш скрита топлина. Сега съм зима.

Щипя с мръзналите длани на умората.

 

Свободата ми върни! Опровергай ме!

Няма как да ме оставиш покорена.

Аз съм пръски ведрина. След водопадане.

Аз не светя. Аз съм просто… отразена.

 

Автор Ружа Матеева

Advertisements

Един коментар to “СТИХ В ДЪЖДА”

  1. гошо април 20, 2010 at 18:03 #

    тъпо е

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: