Бездум(ш)но

9 Септ

Както всяка есен преди началото на новата учебна година и тази се заговори, че ще закриват селски училища. Какъв живот го очаква едно такова село със затворено училище? А родителите на децата – ученици, те как да постъпят? Има ли оптимизъм в тях? Въпроси, въпроси. Отговорите се свеждат(според мен) до един – духът носещ новото, живото е тотално отскубнат и няма връщане назад. Край. Селото малко по-малко ще бъде обезлюдено и освен през ваканциите когато  в него ще се влива свежа кръв то ще бъде едно полумъртво село.Гледката

Виждала съм такова село. Известно е –  село Ичера, Сливенско.  През далечната 1985 година имаха точно 8 ученика и всеки ден едно малко рейсче ги возеше до съседното село Градец(разстояние 6-7 км ). Сега това село се оживява само през лятото. Много софиянци, ямболии, сливенчани и дори едно семейство германци(аз познавам, а може да има и други) се преселват през пролетно-летният период. Тогава  животът там става приятен, весел, смях и глъчка се чува отвсякъде,  но зимата… Тъгата ги обхваща, защото няма деца. Всички са забегнали към града, където има училища и работа.

Не е хубаво, но още доста села ги чака тази  нерадостна участ.

*****

Ех, горките пенсионери! Тъкмо се наканиха да почиват на море и уви, благодетелката им Масларова превключи на задна скорост. Щели да отидат догодина( ама друг път).

4 Отговора to “Бездум(ш)но”

  1. Le_Grand_Elf септември 9, 2008 at 20:45 #

    😦
    Тъжна история. Тая съдба ще я споделят още доста села. Ако могат поне психически да устискат бабите и дядовците (за половин година, хах) – след това ще се радват дважди повече на глъчката и цялостно оживеното селце.
    Фактите не можем да ги променим😛
    Поне не сега!

  2. вили септември 9, 2008 at 23:16 #

    Така е. Това е животът. Технологиите настъпват и отнемат от душата на селцата. Имам един много, много стар спомен от село Косово, в близост до Смолян. Споменът ми е от 1987,1988 година. Мое гадже имаше много освободени вуйчо и вуйна. Имаха си любовници и двамата и си знаеха. Отидохме в Наречен където вуйна му беше на почивка. Нямаше я там и не знам как, но разбрахме, че е в това село с любовник. Отидохме и занемях. Селото изглеждаше като заспало. Имаше не повече от десетина баби и дядовци, а къщите бяха от ХIХ век- с плочи на покривите, схлупени и някак си притихнали, като че ли от времето, което са прекарали на този свят. Тази картина ми се е запечатала в съзнанието. До този момент, а и сега не съм виждала такова село без живец в него. Преди 2-3 години търсехме къща из пловдивските села и отивайки до Хвойна решихме да се отбием в това селце. Оказа се, че разни богаташи са си купили там къщи и бяха започнали строежи,ремонти. Съвсем различна обстановка заварихме, но пак нямаше хора по улиците.😉

  3. Графът септември 10, 2008 at 07:37 #

    Уви, Вили, истинската атмосфера на селата отива в историята!
    На всички ни е жал, всички въздишаме по тях, но никой не отива в активна възраст да живее там. Май съдбата им е „старчески домове“ – не само като „доживяване“, а като трайна перспектива да изживееш сторините си в цял живот мечтана обстановка.
    Може би това не е лошо, стига да не се превърнат в „модерни“…

Trackbacks/Pingbacks

  1. Мечтата и ние « Графът - септември 10, 2008

    […] „Вълни, звезди, капчици и аз :)” и https://wili6521.wordpress.com/2008/09/09/word-2/ „Бездум(ш)но” – са първопричината за следващите […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: