БЕЗУМЕН СВЯТ

12 Авг

Безумието, наречено война.

От край време мразя скандалите, побоите и всичко свързано с ограничаването на човешката личност от нормалното й съществуване. Не ми харесва да се карам с другите хора, предпочитам предварително да са изяснени претенциите и ситуациите, които биха могли да стигнат до конфликт на интереси. Така, че съвсем нормално е, че не харесвам всичко свързано с войни, военни действия, атентати.

Защо Грузия и Русия стигнаха до война и то по време на олимпиада, когато по принцип всички военни действия спират? Дали демонстрацията, която Саакашвили искаше да постигне си струва над 2000 жертви? Воплите на Саакашвили останаха нечути от САЩ и световните лидери, които се ограничиха със съчувствие  и с призиви за спиране на бойните действия. Целта явно бе 3 в 1, но не сполучи. Грузинският лидер може би искаше  да компроментира Русия, да си върне Южна Осетия и да се превърне в мъченик-любимец на Запада. Русия обаче си изигра както винаги перфектно картите и обърна всичко в своя полза и даде жесток урок, за да покаже, че никой няма шанс във война с нея.

А защо ли никой не подкрепи Грузия, все пак тя е на важно геополитическо място на енергийното трасе? Една от причините е, че не кой друг, а Русия е противника на Грузия. Открай време Русия е съперник, с който всеки се съобразява. А може би, че конфликтът е на прага на Европа, та затова той е опасен и е недопустим?

И САЩ и Западът оставиха Русия да си уреди нещата в „задния двор“ тихомълком и за Грузия няма шанс и затова  на третия ден поискаха мир. Дали всички въоръжени сили са се изтеглили от конфликтните точки? Все още е неясно. Дори вечерта днес, на четвъртия ден не беше ясно дали Русия ще подпише мирният договор с Грузия.

Дано всичко свърши по-скоро защото няма по-безмислено нещо от войната. В една война няма победители. Има само потърпевши.

3 Отговора to “БЕЗУМЕН СВЯТ”

  1. Светла август 12, 2008 at 14:25 #

    Потресена съм и аз.
    Но знам, че тези конфликти са неизбежни.
    Колкото и да проповядвам утопичните си идеи за зряло общество, за любов между хората, за сплотени усилия срещу, и без това несигурното ни съществуване,
    аз…,
    вътре в мен знам,
    че това е неусъществимо.
    Дори знам и защо.
    И свеждам засрамено глава, когато произнасям това…
    Винаги ще ме боли!
    Винаги ще възроптавам с яд и безпомощност!
    Няма да спра да се кръстя и да се моля!
    И винаги ще се надявам!

    Но, аз знам, че това е утопия…

  2. вили август 12, 2008 at 20:57 #

    Така е, не можем да избегнем противоречията колкото и да сме мъдри. Но не пречи да се възмущаваме, нали?

  3. vasilev август 12, 2008 at 22:55 #

    Вили, с поста си изчерпваш напълно и моето мнение. Понеже съм в Габрово днес с бащата говорихме точно за това. Може би хамериканците да са побутнали Грузия към тази крачка, но на тях би трябвало да им е ясно, че никой няма да тръгне с военни действия срещу Русия. Не и сега.
    Колкото до реакцията на Русия – смятам, че това е в реда на нещата. Не може при такова посегателство над територията и военните ти части да не впрегнеш (поне малка част от) бойната си мощ срещу окупатора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: