100 ИЛИ НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

17 Юли

Статия номер 100. Това е. Когато започнах да пиша този блог не си правех големи планове за списването на дневник на ежедневието. Мислех си ще пиша месец, два и ще ми омръзне. Както обикновенно става с нещата, които си уплътнявам свободното време. Оказва се, че съм вече така заразена от блогърстването, че почти не минава ден без да прегледам своя, а и останалите ми любими блогове. Не съм и смятала, че аз ще намеря приятели в интернет пространството и ще се вслушвам в тяхни съвети и ще чета книги препоръчани или написани от тях. А ето, че това е факт. Няма да давам отчет за тези 100 статии – хубави, лоши – мои са. Щом съм ги написала значи е трябвало. Ще пиша за друго. За една изненада.

И така, днес на работа ми се случи нещо много приятно, но за съжаление за кратко. Времето в Пловдив беше приятно донякъде за разходки. Духаше вятър и заради това не беше много топло. Дори в 9.30 часа ми беше хладничко. Работя си в магазина и изведнъж на вратата забелязвам познати физиономии: малко, сладичко и нежно детенце и мама. Още в първият момент разбрах, че съм ги виждала някъде и само секунда, две ми бяха необходими да разбера точно къде и кои са въпросните дами. Деничеро и Деница. Искам да ви кажа, че ако не знаех, че Деничеро ще ражда другия месец нямаше и да предположа. Тя е толкова нежна и слабичка, че се чудя къде побира любимия си шоколад. Явно само шоколад яде. Още от вратата нацелувах Деница и не й оставих никакво време да се чуди може ли да я гушне една чужда жена. В послествие разбрах, че е много срамежлива и едва ли щях да получа целувка. Почти не успяхме да говорим с Деничеро. Малката, сладка госпожица искаше да ходи навън и мама трябваше да се съобразява с нея, разбира се. А аз, едва след като тръгнаха се усетих, че трябваше да затворя и да седнем в близкото кафане и да приказваме на спокойствие с Деничеро. Но нали и аз съм блондинка…

Надявам се, че пак ще се видим и тогава ще се сетя снимки да направя и на приятна раздумка да седнем, да поклюкарстваме за вас, нас и за други хора. Дано!

5 Отговора to “100 ИЛИ НЕОЧАКВАНА СРЕЩА”

  1. Светла юли 17, 2008 at 01:10 #

    Идвам да ти кажа, че излезе втората версия на 34 неща и попадам на този ти чудесен разказ от деня.
    И аз се развълнувах.
    Докато четях, сякаш ти предусещах думите.
    Много съм щастлива, че попаднах на вас.

  2. вили юли 17, 2008 at 01:33 #

    😆😆😆 Вече ги прочетох и дори съм почти готова с моите.🙂🙂

  3. deni4ero юли 17, 2008 at 09:20 #

    а, Вили, не само шоколад, по около половин хляб на ден изяждам, после пак шоколад, малко сладоледец, една чаша бира (евентуално)🙂 Пък не се притеснявай за кафето, и това време ще дойде🙂 И хич не се фукай, че си блондинка – математик-блондинка нема!

  4. Диана юли 17, 2008 at 16:00 #

    Страхотна изненада са ти направили. Аз така изненадах Дачи (LeeAnn). Мен пък Жени ме изненада така в парка. Много ми е мило и хубаво да чета за такива неща. Браво на Деничеро! И на нея и бяхме замислили изненада за 1ви юни, но не стана. Нищо, следващия път!

  5. вили юли 17, 2008 at 23:12 #

    @ Деничеро, знам, че кафето няма да ни избяга. И къде побираш всичко това?
    @ Да, Диана – изненадите са много приятни когато са мили. Интересното е, че веднага ги познах. Нямах време за замисляне и знаех – те са!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: