ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ част2

10 Юли

Решихме да посетим Козлодуй, защото да си на 30 км от Дунав, никога да не си го виждал отблизо и сега да не отидем до него е кощунство. Както се казва да си в Рим и да не видиш папата. Решено – сторено. След като предната вечер доста обикаляхме Плевен, за да открием първо хотел, след това бензиностанция и ресторант за вечеря, много бързо откриваме нужната посока. Минаваме през малко села и градове(Долна Митрополия, Гиген, Остров, Оряхово). Прави ни впечатление, че няма много населени места наоколо,  а има големи участъци засяти с жито, слънчоглед. Релефа е много интересен. Хем има леки баирчета и хълмчета, хем е равнинно. Личи си, че няма много вода в тази част на България. Сухо е, а посевите са някак по-ниски, слаби и не така буйни както при нас. От село Гиген до село Остров пътят е в близост до Дунав. Виждаме го, виждаме и румънският бряг. Прилича много на нашия, но е по-равнинен. Дунав очаквах, че ще е по-голяма река. Видя ми се малък, дори споделих, че ще мога да го преплувам. Е, трудна работа ще е, защото течението е доста бързо. Нищо не ми пречи да фантазирам, че ще успея, нали? В Оряхово забелязахме интересна църква. Явно се ремонтира. Това градче кипи от живот. По улиците има доста хора, движат се коли, тирове от и за ферибота. Пътят ни до тук е много спокоен. Движението е ужасно малко, но и пътят също. Доста неравности и дупки, но поне са плитки, пътят е тясен и обрасъл с треви и храсталаци. След Оряхово пътят е видимо по-хубав, с повече движение. В Мизия объркваме посоката и забиваме отново към Оряхово, но по другия път. Едва след 7-8 км се усещаме и връщаме. Оказва се, че грешката е в липса на табелка за Козлодуй(т.е. няма никаква). Минаваме край АЕЦ „Козлодуй“. Охрана от поне 5-6 полицая и забрана за снимане. Обясняваме какви са мотивите на забраната, за важността на АЕЦ-а, нейното стратегическо място и забелязваме жиците т.е. далекопроводите, които излизат от нея. Колко са много! По тях минава електричеството за цяла България. Хваща ни малко страх, все пак минаваме под хиляди киловати ток. Стигаме Козлодуй и веднага се отправяме към пристанището. Часът е към 16, денят неделя и не знаем дали ще е отворен кораба \“Радецки\“за разглеждане. Ние сме с късмет и успяваме да го разгледаме, да изслушаме малка лекция и дори да постоим на воля на палубата. Вятърът ни вее гледайки как течеДунав, снимаме се и дори имаме време да се прегръщаме и радваме на гледката от високо. Не се усеща, че сме на кораб. Стабилен е „Радецки„, независимо, че е в движение. Оказва се, че стабилността идва от това, че е плоскодънен и вълните не могат да го разместват наляво или надясно.

Пием по кафе в Козлодуй и се отправяме към Враца. Пътят е хубав и бързо пристигаме. Доста катаджии имаше на различни места. И нас ни спряха, но само за проверка и бързо ни пожелаха „На добър път“. Намираме си хотелче бързичко, като успяваме с помощта на снимка на картата да се ориентираме  и да стигнем и с колата до него. Хотелчето на име „Rade“ се оказва много чистичко, приятно, добре мебелирано и на много тиха уличка на 2-3 минути от главната. Апартамента ни излезе само 35лв. Двойката е 30, а единична стая – 25лв. Спахме чудесно!

Запланували бяхме за деня посещение на регионалния музей и пещерата „Леденика“. Музеят, уви, почива в понеделник и остана само да посетим пещерата. Пътят до нея е 16км, планински и с ужасно много завои( осморка след осморка). Пристигаме, понавличаме се и се оказва, че има група в пещерата и трябва 40мин да изчакаме. Използваме да се разходим по една туристическа пътека, четем табелките, които са закачени, разглеждаме всичко наоколо и дори намираме горски малини и ягоди. Много красиви, червени, а колко бяха сладки! Излезе групата от 3 души: момиче, момче и екскурзовода. Нашата група беше с човек повече. В тези два случая се плаща минимален вход 15лв, а не на човек. Платихме и влязохме в първата зала. Хладилник! Температурата е около 7-8 градуса, на фона на 34-35 във Враца, думите са излишни.Тя има десет зали. Първата е наречена Предверието и зада стигнеш до следващата трябва да се мине през Плъзнята, а след това и в най-красивата зала – Концертната.Към нея води Проходът на грешниците. А оттам може да мине само този, който е с чисто сърце.Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. В „Бялата зала“ могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка.Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро – Езерото на желанията. Според легендата, ако някой си пожелае нещо и хвърли монета, желанието му ще се изпълни. Естествено, пожелахме си и ще отчета дали се е сбъднало поне моето желание.

Страхото преживяване е да разгледаш „Леденика“ и да се насладиш на причудливите форми, които е изваяла водата. Струваше си да изтърпиш завоите и по високата цена на билета. Представям си каква красота е да си на концерт в „Концертната зала“  или пък на Нова година да отпиеш шампанското там! Концертите там са на 2юни и продължават не повече от 30-40 минути, защото влажността в пещерата е 92% и инструментите не издържат на влагата.

Жегата ни посрещна отново след излизането от пещерата и се оказа, че една от гумите ни е спукана. Сменихме я и решихме да се прибираме към Пловдив. Имахме идея да разгледаме и връх Околчица, но ни чакаха нови 16км планински преход и се отказахме. Тръгнахме към София, а след това поехме по „Тракия“ към Пловдив. Деси снима всичко по пътя си, но най-вече себе си.

Следващи маршрути: 1. Шумен, Мадара, Плиска и околности; 2 Видин, Берковица, Монтана.

И непременно това лято отново Триград!

Advertisements

2 Коментари to “ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ част2”

  1. vasilev юли 10, 2008 at 10:25 #

    Тъкмо щях да питам защо не сте минали през Видин и Белоградчик, но като гледам ще пишеш за Видин. Не знам на отиване по какви каубойски пътища сте вървели, но ми се струва, че би трябвало да съществува царски път. Аз лично до Козлодуй не съм ходил никога, но не е късно 🙂
    Имам една забележка по написаното. Това с хилядите киловати ток. Киловат е еденица за мощност, ампер е за ток. Кабелите са големи и са високоволтови – това пък е за напрежение. Идея нямам какво излиза от АЕЦ-а, но аз съм чувал за 110 киловолтови далекопроводи. От там обаче може да са повече. Нека кажем десетки киловолти напрежение 😉 Обърка се, нали? 🙂 Само не се плаши… Вземай пример от циганетата – тях ток ги не плаши – всичко се реже и предава 🙂

  2. вили юли 10, 2008 at 20:47 #

    Прав си, Vasilev! Чудех се дали да не пиша, че са мега…Малко съм зле с електротехниката, но мога да сменя крушка.(Това оневинявали ме поне малко за грешката?)А ток винаги ме плаши, 😦
    Циганетата не се страхуват от нищо. Страхливите сме ние. Те живеят ден за ден. Утрешният ден е чаааак утре. :);)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: