ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ част 1

9 Юли

Събота, 5 юли, преди обяд(да не кажа ранни зори) в къщи цари лека бъркотия: закуска, кафе и уж багажът ни за предстоящото пътуване е готов от предната вечер, а се оказва, че има толкова неща да се приберат или свършат. Накрая, след като и съботния вестник е купен, отпрашваме в посока Беклемето. Кои места ще посетим още не знаем. Вероятни са Ловеч, Плевен, Видин. Пътят към Беклемето минава през Карлово. До там се движим по-бързо, защото ни е до болка познато. Стигайки до Кърнаре намаляваме скоростта и отваряме очи, за да се насладим на гледките, които се разкриват пред очите ни. Спираме 4-5 пъти, правим снимки, наслаждаваме се на билките, цветята и миризмите, които се усещат. Има цъфнали теменужки , а и срамежливи ягодки се крият в тревата. Не само са красиви и червени, а и вкусно-ароматни. Ммм.

Спираме на едно ресторантче на върха  и разглеждаме картата на околността. Трябва ни  леко хранително подкрепяне и тоалетна. Спирали сме и друг път и знаем какво искаме: биволско мляко със сладко от боровинки и пърленки с кашкавал или сирене. Дори и Деси хапва порция мляко(заради сладкото от боровинки) и почти й харесва. Млякото е гъсто, прилича на сладолед, но не е толкова сладко. Обещаваме си, че на връщане пак ще спрем там.

Спускаме се по северния склон и преминаваме транзит Троян(били сме там на 6-7 септември. 2006) . Ловеч. Ранният следобед е ужасно спокоен. Хора  не се виждат, магазините почти не работят(търсихме батерии за фотоапарат и аха да не успеем да открием), но моста на Колю Фичето е открит. Той е възстановенвъв вида, в който е построен от майстора. Е, дюкянчетата едва ли са били такива, които са сега: сувенири, сребро, парцалки, кафене и дори бърза закуска във вид на сандвичи. Купуваме си обечки и те ни остават единствения материален израз за спомен от цялата екскурзия. Предварителните ни планове предвиждаха спане в Ловеч, но сме единодушни, че няма какво да разглеждаме друго и обикаляме прощално Ловеч с кола. Видяхме паметника на Левски, крепостна стена, а от зоопарка се отказваме, поради голямата жега и миризмите, които биха се разнасяли оттам. Летаргията обхванала Ловеч не ни понася и се отправяме на път.

Следваща спирка Къкринското ханче. Една възрастна дама, на поне 55-60 години ни припомня историята по залавянето на Васил Левски. Разведени из кръчмата, показа ни стаята на кръчмаря за спане и готвене и леглото, в което е спал и Левски. Виждаме и дори мястото където е заловен от заптиетата, след като дрехата му се е закачила за оградата, вековният бор свидетел на миналото ни. Сбогуваме се с уредничката, след като сме разбрали и нейните терзания за българщината и образа на Апостола на свободата в бъдеще.

Тръгваме за Плевен. Особен град, със страхотни фонтани в градския парк. Цел номер едно е да намерим хотел за преспиване. Обикаляме улиците с надежда да забележим табелка хотел, но уви освен тоталитарния „Ростов“ друго не забелязваме. Питаме за стая и отговора е нямаме, само апартаменти за 120 и 140лева. Благодарим и с питане намираме друг в парк „Кайлъка“ – туристически дом. Имат и стая за трима и апартамент. Избираме апартамента, който е най-отдалечен от ресторанта(осведомиха ни, че ще има сватба). Нямаме време да се чудим дали да търсим друг хотел и затова се примиряваме  с бъдещата гюрюлтия. Поради предстоящата свадба ни съветват да вечеряме на друго място и ние бързо се изнасяме към центъра. Хапваме в ресторант „Speedy“, но не е толкова speedy както името му, но е вкусно и добре приготвено. Разходихме се из главната улица, насладихме се на вечерните фонтани и витрините на магазините и изморени от многото впечатления се прибираме да спим в хотела. Спим е силна дума за случая. Първо паркинга бе препълнен и нямаше къде да спрем, после влязохме и музиката ни подсказа, че трудно ще спим независимо къде е стаята ни. В крайна сметка умората си каза думата и заспахме въпреки високите децибели, които влизаха и през затворените прозорци. Хотела е ужасен. Парите, които дадохме(60лв) за апартамент ми се виждат много за условията, които се предлагат. Лоша дограма, недобре уплатняваща, ужасни скърцащи матраци, остаряли мебели, тъмна, сравнително добра баня(но без топла вода вечерта) и грозни стени. Дали изпуснах нещо? Липсата на климатик няма да отбелязвам. Напуснахме го с удоволствие, дори не пихме кафе и се отправихме към Плевенската епопея. Докато чакаме да влезем си играем с едно кученце. Чувала бях, че е много величествена гледка самата Панорама и че е придадено много реалистично нападението на руснаците, виждала съм снимки, картички, но това което видях надмина очакванията ми. Не мога да опиша величието и мащабността на творението Панорама. Гледката е страхотна и си заслужава човек да измине 200-300, че и повече километри, за да наслади на прекрасната картина, която изниква пред очите ти. Ако не сте били там – отидете. Няма да сте разочаровани. Панорамата е място, което всеки българин трябва да посети.

Следва закуска, кафе и чуденка – на къде да продължим? Видин, Никопол, Враца? Видин отпадна, поради голямото разстояние, което трябва да изминем. Докато се чудим братлето  ми звънна от морето и ни отказа от Никопол. Предложи Козлодуй или Враца. Тръгваме за Козлодуй. А там какво видяхме, как пътувахме, спахме… в част 2.

Advertisements

6 Отговора to “ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ част 1”

  1. vasilev юли 9, 2008 at 10:02 #

    Супер! И аз така ходя по разходки когато имам време. Прави ми впечатление, че много хора не са ходили на култови за България места като например ти на Панорамата. Може би защото Габрово е в Северна България, но за мен е абсолютно необходимо като малък да си ходил в Търново, на Шипка дори Бузлуджа. Ходил съм и от другата страна на Балкана – Асеновата крепост, Бачковския… Вярно, че миналата година за първи път отидох на Перперикон, но все пак него го откриха много по-късно. Като малки ни водеха от училище, но предимно с баща ми сме пътували. Той ме е водил за първи път по Копривщица и Панагюрище. Абе мислех го за нормално, но напоследък разбирам, че не е така 🙂

  2. Диана юли 10, 2008 at 14:59 #

    И нашите ни водеха на такива пътешествия при това с Москвич. Със сестра ми зяпахме от задната седалка красотите на България и ни беше хубаво. Сега сме станали доста капризни и трудно се вдигаме без предварително резервирани места за спане. Но като чета за вашите пътешествия, си мисля, че вече децата ни са достатъчно големи, за да почнем да скитаме където си поискаме заедно с тях (то и без това няма на кой да ги оставим). Имаме удобна кола, какво ни трябва повече 😀 😀

  3. вили юли 10, 2008 at 20:54 #

    А ние отпрашихме без никакви резервации. Не бях дори проверявала какви хотели има в градчетата на север от Пловдив. Честно казано разчитах, че посоката на повечето туристи е към морския бряг и ще има свободни места. Диана, трябва ви само малко ентусиазъм. Страхотно зарежда едно такова пътуване! А още колко красоти има в България!! Ние сме влюбени в Трявна и Етъра.
    Vasilev, за мен също е нормално да обиколим бълг. градове, но много хора предпочитат чужбината. Но в крайна сметка всеки сам решава за себе си. Аз искам да мина през повечето български градове и села и да видя и усетя атмосферата в различните части на България.

  4. vasilev юли 11, 2008 at 00:41 #

    Купуваш на дъщеричката карта за 100те национални и тя сама ще се запали да събира печати 🙂
    Колкото до мегаватите – да, двата реактора на АЕЦа са по 1000 мегавата, ако не ме лъже паметта, но това е мощност.
    Както казваше баща ми когато едно време в Габрово бяхме като в дискотека: капка по капка – вир, вир по вир – язовир, вец, аец… лоена свещ с конец 🙂
    Хайде лека. Утре следобед с нисък старт към Боровец. Ех Балкан ти роден наш ще те направим на гаванки и талаш. Последното е пак е родов хумор 🙂

  5. вили юли 11, 2008 at 01:20 #

    Имаме карта!! Но на много места сме ходили в неделя, когато почиват и нямаме много печати. Лека и на теб! Чакаме снимки от Боровец! 😆 😆

  6. vasilev юли 11, 2008 at 09:49 #

    Снимки? На Боровец? Че то там няма нищо, което да ме впечатли и да извадя апарата. Бих се качил до Мусала и от там да ви донеса снимки… но няма да имам време. Все пак съм го планувал когато съм по-свободен. Много хора чакат да ги заведа там 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: