ТРИГРАД част 1

4 Юли

Уикенда, който вече е минало, трябваше да пътуваме за Триград. Тръгнахме сравнително рано. Времето в Пловдив се очертаваше типично пловдивско и лятно. Слънцето напичаше от сутринта безмилосно, като че ли ни подканяше да се изнасяме по-бързо от бетонния ад.

Пътят за Триград минава покрай язовир Въча(бивш Антон Иванов). Те са два малък и голям. Минахме покрай малкия първо. Той е по-кръгъл,  с малка язовирна стена и покрай брега осеян с множество стъкла, като килим, който блести на слънчевите лъчи. Чудно, от къде са се взели толкова много и точно на това място. Рибарите уж ходят за риба, ама явно и други неща правят. Следващото по пътя е големия язовир „Антон Иванов“. Неговата язовирна стена е доста по-голяма. През нея обаче не може да се мине. Хотелът от другата страна е приватизиран и затова пътят е затворен от едни добри чичковци. Ако случайно ви е влязла муха в главата да посетите паметника на Антон Ивановци има две предложения. Първото да преплувате от единия бряг до другия(има няма 300-400 метра, какво са за вас) и второто предложение е отново да преплувате, но вече като бял човек с лодка. Толкова за пътят през язовирната стена. Пътят продължава покрай язовира. Пред нас се разкриват красиви гледки на дългия язовир. Зеленото е преобладаващия цвят около него, а бреговете му са доста стръмни. Спряхме на хотел-ресторант „Чилингира“. Мястото му е превъзходно! Масите на ресторанта са разположени така, че се вижда от всяка язовира. Във водата се виждат малки къщички, в които живеят хора от години и явно се занимават с отглеждането на риби в садките. Интересно къде ходят на тоалетна след като къщичките са във водата и няма някакви кой знае какви условия за живот на тях? Ние не седнахме на кафе на „Чилингира“, защото имахме цел и посока. Взехме си кафе в пластмасови чашки и продължихме напред. Кафето беше отвратително(изхвърлих го). Пътят минава през село Михалково. Там има извор на естествено газирана минерална вода. А след него е започнат строежа на новия язовир „Цанков камък“, който ще бъде по-голям и от „Въча“. Заради новият язовир се строи нов път, защото част от стария ще попадне във водите на язовира. Величествена е гледката на новостроящ се язовир! Стената му е доста по-голяма и се строи от двата края и след известно време ще се съедини в една обща голяма стена. Вече са изсечени дърветата, които ще попаднат във водите на новото язовирно чудо. Доста особенно се чуствах, когато виждах, че всъщност пътят  ще попадне в коритото на язовира и ние се движим почти в средата като дълбочина.

Тийнеджърката много не се впечатляваше от природните дадености, а забила слушалки в уши се кефеше на нейните си неща. Е, от време на време и на нея й харесваше нещо и се включваше в разговорите за красотата на Родопите.

Продължихме напред и така движейки се бавно, за да се наслаждаваме на гледките отстрани стигнахме до отбивката за село Ягодина и Ягодинската пещера. Решихме, че на другия ден ще я посетим и продължихме към Триград. Времето взе да се чумери и до „Дяволското гърло“започна да роси. Спряхме да погледаме скалите наоколо и Триградското ждрело. Много е красиво, макар че валеше леко и слънцето се беше скрило, а реката почти не се виждаше. Влязохме в Триград и в момента, в който стигнахме хотела започна да се излива як дъжд, след малко и град. Не успяхме дори да слезем от колата! Валя така около час и нямаше надежда никаква за спиране на пороя. Хапнахме по сандвич, проведохме няколко разговора и единодушно решихме да си тръгваме. Направихме обратен завой и едва успяхме да се изкачим на лекото нагорнище. Водата, която вървеше по улиците стигаше до ламарините на колите! Имах чуство, че ще започнем да плуваме. И така, обратно по пътя от който дойдохме и след малки колебания отпрашихме към Сливен. Дъждът  се опитваше да ни следва, но ние бяхме бързи и успяхме да му избягаме. Валя ни много по-леко до към Девин, а в Сливен бе горещо. Останахме само ден, но отпразнувахме и именния ден на майка ми(Петровден).

Нашата малка ваканция се превърна в приключение с неочакван край. Изминахме доста километри, но ни беше приятно да пътуваме и да разглеждаме околностите. Триград пак ще посетим, но през летния сезон и за повече от ден, ден и половина. Има какво да се види там. Снимките са ми малко, защото не си заредих телефона и батерията се предаде в един момент. Обхвата по пътя е слаб и често се търси мрежата и затова зареждайте на max когато тръгвате из планините. 

Надявам се в скоро време да има статия Триград част 2.

11 Отговора to “ТРИГРАД част 1”

  1. Светла юли 4, 2008 at 12:03 #

    Толкова са чаровни тия места.
    Татко, бог да го прости,
    и мама ме водеха там, всяка година,
    от четиригодишна.
    По ония времена нямаше път таже.
    Много страшно беше да се мине между скалите. Пътя беше като черен път и много тесен колкото за ена каруца.
    Едно от най-очарователните неща които помня беше брането на билки.
    Невероятни мащерка, риган и морсалски чай, обсипваха поляните около Триград.
    Сега вече нищо не е същото:))))
    Но за това пък е много по-лесно достъпно, по цивилизовано и удобно.
    Преди около 5 години в срещу „Дяволското гърло“ откриха нова пещера – галерия, много по-огромна.
    Сега предлагат за туристи атракцията с въжета да ги спускат в пещерата.
    Благодаря ти, че ми напомни за тези прекрасни изживявания!

  2. Светла юли 4, 2008 at 12:04 #

    П.С
    Върни се при мен и прочети пак началото на поста!Има поправки, които те засягат лично!:)))))))
    :))))))))

  3. vilford юли 4, 2008 at 13:46 #

    😀
    Най-сетне дългоочакваният от мен пост! Следващият път ще те посрещнем с шпалир от чавдарчета с червени карамфили. Направила си страхотни снимки, затова ще си затворим очите за незаредения телефон. И тъй като сама си си шефка мисля, че е редно по-често да си даваш отпуски или в краен случай да се пращаш в служебни командировки. С фотоапарат!!! Очаквам 2-ра част 🙂

  4. deni4ero юли 4, 2008 at 15:21 #

    на мене също ми напомни пък как майка и татко ни водеха само че до Чудните мостове, Еркюприя и колко хубаво детство беше …

  5. Диана юли 4, 2008 at 15:53 #

    Вили, наистина ме изненада, значи вместо в Триград, отидохте в Сливен!😀 😀
    И аз съм била малка като са ме водили до ждрелото. Имам спомени, но смътни. Помня, също като Светла, че две коли не можеха да се разминат по пътя, освен на определени места.
    Светле, билките си ги има още – поне около Момчиловци😀 😀

  6. вили юли 4, 2008 at 19:59 #

    Така е. Пътят и сега е много тясен. На места и сега две коли не се разминават. Много е красиво там! И Чудните мостове сме запланували да видим, но кога… Утре ще ходим към Ловеч, Плевен и където ни отведе пътят!🙂😉

  7. vasilev юли 5, 2008 at 17:30 #

    Браво Вили! Началото на март се върнах за втори път по Триградското ждрело. Невероятно магнетично място. Обиколихме Дяволското гърло и Ягодинската. Не ни пуснаха обаче в Харамийската пещера защото все още беше заледено. Там за 20тина лева на глава ти предоставят невероятни усещания – спускаше се 40 метра с въже в сифона, пълзиш през процепите, катериш се по скалата…
    На изхода на Дяволското гърло мъж и жена на почтенна възраст продаваха Мурсалски чай – билки, но имаше и сварена отвара. Отразява се невероятно след излизане от пещерата. Продавачката използваше един трик: подшушваше на момичетата нещо и всички си купуваха чай. Само аз знаех предварително какво им казва, защото не за първи път го виждам този чай. Освен лечебните му свойства се носи поверие, че повишава потентността🙂 Бре, всичките ни момичета купиха от него😉 Както и да е.
    Искам да ви покажа една снимка от там – момиченцето на кръчмаря. Тя ме спечели с невероятна красота, той с крушова ракия😉

  8. vasilev юли 5, 2008 at 18:56 #

    Вили ако искаш смени линка в горния ми коментар с този:
    http://vasilev.wordpress.com/2008/07/05/trigrad/

  9. Александър август 5, 2009 at 09:48 #

    Надявам се, че няма да обидя авторката, но къщички като тези в язовира малко хора могат да си позволят, и това се вижда с просто око. А за условията вътре само мога да предполагам. Но от друга страна такива хора са бедни на изживявания, и със сигурност няма да могат да почувстват природата, както би я почувствал един обикновен средностатистически българин.

Trackbacks/Pingbacks

  1. Коментар към поста на Вили - ТРИГРАД част 1 « Глупости на търкалета :) - юли 5, 2008

    […] Коментар към поста на Вили – ТРИГРАД част 1 Коментар към поста на Вили – ТРИГРАД част 1 […]

  2. ТРИГРАД част 2 « ВИЛИ - октомври 14, 2008

    […] на един прекрасен есенен ден далеч от Пловдив. В Триград част1 злополучното ни пътешествие приключи в Сливен поради […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: