ПЪРВИЯТ ОМЛЕТ НА ДЕСИ

27 Юни

Като дете ме караха да чистя, да готвя, да мия прозорци. Помагах доста в къщи. Все пак бях голямата кака с малкото братче, а родителите ми работеха по цял ден и нямаше кой да се грижи за домакинството през деня. Колко пъти съм приготвяла обяд за брат ми! Моята дъщеря помага малко. Не съм я карала, но и не и я влече да помага в къщи. Вече обаче съм решила да я натоварвам малко повече, за да се научи и да има навици. Понякога съм я карала да изчисти с прахосмукачка, да избърше праха, да измие някое огледало, да направи салата и май това е всичко. Не може да готви. И днес се изненадах когато пожела да си направи омлет за обяд. Обясних й подробно по телефона как да процедира и след това още 2 пъти ми звъня с въпроси за направата на омлет със сирене. Не успя да направи пожар или да съсипе хубавия ми тиган. Справила се е със сериозният омлет! Малко бил попрегорял от едната страна(мислила е, че няма да има нужда от обръщане, а го казах поне два пъти). Изяла го е до трошичка и не успях да го опитам, но е сниман гарниран със краставици и домати. Снимката и оформлението са нейно дело.

 

Омлетът на Деси

Имам си готвачка вече! Кой е като мен!

Advertisements

13 Коментари to “ПЪРВИЯТ ОМЛЕТ НА ДЕСИ”

  1. astilar юни 27, 2008 at 01:29 #

    Добре се е справила и честита готвачка! 🙂
    И мен ме караха да изпълнявам сама разни домакински задължения, в резултат на което и до днес ги ненавиждам (задълженията).
    Кремена с удоволствие ми помага за сега и се увлича, защото правим нещо заедно. Помощта й е символична, разбира се, но за нея е много важно участието. 🙂

  2. vilford юни 27, 2008 at 13:37 #

    Супер! Отношението й към храната е много правилно. Като е отделила толкова внимание на крайния резултат, следващият път пак ще й е приятно да си сготви. Поздравления!

  3. вили юни 27, 2008 at 16:20 #

    Благодаря! Благодаря! И аз мразя домакинската работа! Обичам да готвя, но не винаги.

  4. deni4ero юни 27, 2008 at 16:30 #

    Браво на Деси! Браво и на тебе за решението да я учиш на навици 😉

  5. вили юни 27, 2008 at 16:57 #

    Благодаря Деничеро! 😆 😆 Днес изчисти къщата сама, за да излезе с приятелка следобяда(аз повтарях после на няколко места с прахосмукачката) и то почти по собствено желание.

  6. vilford юни 27, 2008 at 17:31 #

    Oстаналите майки вече организираме наддаване за твоята дъщеря – да я ползваме като нагледен пример за малките деца.

  7. deni4ero юни 27, 2008 at 20:44 #

    Вили, недей така, ще се научи. Ти, бетер, свекърва 😛 😛 😛
    vilford, а включени ли са некви премиални? Щото и аз мога да се цаня за „нагледен пример“ 😛 😛

  8. Диана юни 27, 2008 at 22:54 #

    Е, много е трудно това учене на навици. И аз го практикувам, ама мойто прилича повече на изнудване, обаче какво да направя. „По собствено желание“ у нас се стои само на компютъра.

  9. вили юни 27, 2008 at 23:14 #

    Вярно е, че като й дойде до главата ще не ще ще се научи. Аз не искам много. Да си оправя стаята, да помага за масата, да подреди това което тя е разхвърлила и да ми помогне да изчистим. В повечето неща се справя, но със подредбата на стаята – не се справям. Винаги е хаос и нищо не се намира там където трябва. И в повечето случаи, 😆 Дид, по собствено желание освен компютъра и мързелуването пред ТВ е много на почит!
    😆 Деничеро, ти ще ни бъдеш нагледен пример за друго напр. за съвестно гледане на две невръстни дечица и писане на умни и интересни статии!
    Щувил 😛 😀 Ще споделям след време, като ви дойде до главата да се обучавате на домакински навици!

  10. Светла юни 30, 2008 at 13:23 #

    Майка ми искаше още от много малка да се науча на домашна работа, че един ден да съм подготвена.
    Имахме приятелско семейство, което пък не даваха на дъщеря си нищо да пипне, като принцеса се отнасяха към нея.
    Аз и до ден днешен нося по пет дини под мишница, и правя ужасно много излишни неща, само щото „ги мога“.
    А онова момиче си намери мъж, който продължи да изпълнява ролята на майка й, и си я носи на ръце и пак не и дава нищо да пипне.
    Какъв е извода не знам.
    Само знам, че скоро майка като ми каза:
    „Чакай да ти разкажа за критическата, че като дойде да си подготвена“;
    аз възкликнах припряно:
    „Нищо не искам да знам, като ми дойде до главата, няма къде да ходя, ще разбера, в противен случай от сега ще се тормозя с проблеми, дето не са ми на главата“:))))))
    По отношение на децатами, които обаче са много мънички все още – 2 момчета – на 8 месеца и на 2,5;
    и аз мисля че трябва да ги научавам на работни навици.
    Къде е истината както винаги времето ще покаже:)))))))
    Честита ти готвачка!:))))))

  11. вили юни 30, 2008 at 15:59 #

    Благодаря, Светле. Пак ме разсмя. Истината е някъде по средата. И аз не знам кое е правилното, но то ще си покаже. А твоите сладури са много малки. Явно се справяш чудесно със задачата по отглеждането им(съдя по думите ти).
    😆 😆 😆

  12. Светла юни 30, 2008 at 16:30 #

    По добре е да съдиш по делата,
    аз на думи много съм добра:))))))
    Ела да видиш парада как сам се организира,
    пълна лудница:)))
    през по-голямата част от времето сама ги гледам.
    Заради операцията на големия и детската градина изпуснахме,
    абе ежедневен екупон.
    Като прибавим страстта ми към блога, картината не е за гледане:)))
    Ама никой не е научен да бъде родител, а обичта е най важна за възпитанието, останалото само с добри примери може да се контролира.
    Ще поживеем и ще видим какво ще покаже сабята:)))
    А дано да успея да им дам възможност да станат мислещи и щастливи човеци, пък останалото…
    Господ да е с тях!

  13. вили юни 30, 2008 at 16:38 #

    Това е най-важното: да знаят, че ги обичаш и да станат ХОРА. Аз съм на принципа „по-добре разходка(игра, приказка…) и къщата на вили и мотовили, отколкото стерилна обстановка без радост“
    Купона ми е ясен. Постоянно и ежеминутно. Аз с едно едва се справях, а ти с две и с такава минимална разлика? Майка- героиня си. Получавш тиквен медал.
    Господ да е с тях, но и с теб! Пожелавам ти сили и здрави нерви!!! 😆 😆

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: