ПОП КАРО

19 Юни

Пролет. Училище. Класна стая. Ученици разговарят за живота, любовта, за бъдещите планове, смеят се, решават кръстословици, играят на филми… Забавляват се. Случайно или не един от учениците довежда и приятел, който се е върнал скоро от Мозамбик. Беше голямо събитие да имаш приятел или роднина живял дълги години в чужбина. Ти си връх. Така се е чувствал този съученик, който ни запозна с Ники. И тьй като живота ни е низ от разни случайности, аз започнах през ден, два да го срещам край дома си. Случайно или не станахме гаджета(приятели). Той беше мил, нежен, чаровен(не красив), сърдечен, готин…Обичах срещите ни с него. Ходехме на кино, на кафе, на гости на баба му, у тях, у нас.Забавлявахме се. Караше ме да се смея и да се чуствам богиня. Това продължи може би 2 години(спомена е изтрит безвъзвратно от мозъка ми). След раздялата си останахме приятели, защото нямаше какво да делим, а и за раздялата допринесе решението му да учи във Военно училище. Смятах го за грешка, както се и оказа. След 3 години в някое си софийско военно училище се отказа и записа моята мечта – туризъм във Варна.

Какво е станало с него? Аз нямам представа. Пътищата ни отдавна се разделиха. Аз в Пловдив, той в София и Варна. А сега къде е? И дали той е бил попа каро?

Историята е истинска. Случила се е някога в едно малко градче, където освен да се влюбиш няма какво да правиш.

Исках история интересна да измисля за намерената карта – поп каро, но уви не успях. Сетих се обаче за тази забравена история защото тя е от времето на книжката Какво да сготвя когато мама я няма .Предлагам конкурс за най-добра история измислена от вас. Победителите ще сте вие! Диана ти си на ход!

Advertisements

23 Коментари to “ПОП КАРО”

  1. astilar юни 19, 2008 at 23:11 #

    Имам изненадка за теб, Вили. 🙂 Приятна е и ще те зарадва. Обаче, преди да ти я поднеса ще поставя условие – да бъда последната предизвикана по темата „Поп Каро“ 🙂
    Ти си началото, аз съм краят и ще затворим кръга.

  2. вили юни 19, 2008 at 23:13 #

    Ти си последна. Казах. 😛

  3. Диана юни 19, 2008 at 23:52 #

    Че какво по-интересно от истинската история!
    😀 😀 😀 😀
    Признавам, че написах горното преди да прочета това под клипчето. Затова се смея!
    Значи темата е „Поп Каро“, така ли? И измислена, нали?
    Приемам! 😀 😀

  4. deni4ero юни 20, 2008 at 00:09 #

    😆 😆 😆

  5. вили юни 20, 2008 at 00:18 #

    Може и истинска, Диана. Както ви харесва. 😛
    Пърхащата Деничеро е следващата. Да се готвят и останалите. 😛

  6. Svetlina юни 20, 2008 at 00:50 #

    Аз в тия жеги направо се сготвих. Много внимавай, ако ще ме предизвикваш, да е през някоя прохладна нощ 😉

  7. deni4ero юни 20, 2008 at 14:28 #

    ама, то аз нямам интересни истории

  8. вили юни 20, 2008 at 20:04 #

    Деничеро, ти си на ход! Може и кратка история, може и украсена,може и преживяна. Както ти харесва! Ти също разказваш хубаво! 😆 :lol

  9. Светла юни 20, 2008 at 20:46 #

    Момичета пак започнах да се чудя къде да отговарям с тези „групови изпълнения“.
    За това реших на всякъде, пък ако се повтарям запушвайте уши.
    От съображения за сигурност, обаче няма да е вмоя блог, ще е във вашите:)))))
    Ето една от моите истории:)))

    По карамелените му бузи блещукаха солени следи от океан, за да доказват че това е истина и че той е тук и сега . За миг изчезваха, изгубваха се в тъмното, за да ме стреснат и уплашат, но най вече да напомнят, че способността ми да задържам мига е като паяжина – може да ти служи за ласо, и за капан, и все пак е крехка, като пепел, крепяща се на върха на горяща цигара.
    Точно там в този сън – реалност видях как времето се протегна толкова силно, че поспря, разточи се доволно и стигна, и стана вечност от миг.
    Явно се случват такива неща. Айнщайн го е предрекъл в записките си за паралелните вселени.
    Небето започна да пада и да се издига едновременно. И аз не повярвах. И все още не вярвам.
    Човек никога не е подготвен да преживее собственото си щастие. То е като силна отрова, ако я нагълташ наведнъж няма да оцелееш.
    За да станеш неуязвим трябва да я поглъщаш в минимални дози всеки ден. Тази любов която се случваше не можеше да се преживее…
    Побързах да избягам, за да поема глътка въздух

  10. Светла юни 20, 2008 at 20:55 #

    при Вира – друга история:))))
    Не ми се сърдете, че разказвам толкова абстрактно!
    Само това помня…

  11. Светла юни 20, 2008 at 21:01 #

    Тук, при теб Вили,
    се чувствам като в „тайна квартира“ – сигурно, комфортно и ущтно.
    Останалите момичета ме карат да се чувствам по-официално, което не е лошо, просто е различно и има друг чар.
    Ако ме обвините в подкупване на журито, ще имате някакво право:)))))))
    Не ми се сърдете, че разказвам толкова абстрактно!
    Само това помня…

  12. Диана юни 20, 2008 at 21:10 #

    😀 😀
    Слушам и се смея тайничко – като казах „Не разказвам истории“, какво мислиш имах предвид 😛
    Идеята за тайна квартира (освен тайната тераса) е супер!

  13. вили юни 20, 2008 at 22:09 #

    Благодаря за доверието, Светла! 😆 Благодаря и за историята! Аз казах може всичко, но не се сетих за това. А победителите са всички, които са се включили в тази рачешка игра. Е, може и накрая да излъчим дружно и най-интересната история! 😆 Да се готви и Яна!!!

  14. Светла юни 20, 2008 at 22:50 #

    Нека да има стимул и спортна злоба, за да има вятър покрай ушите и да се чувстваме живи, нали сме на лщбовна тема:))))
    Без конкуренция и разбити сърца на къде:)))))

  15. deni4ero юни 21, 2008 at 00:22 #

    Вили, аз ще се позабавя малко с историята, моля за извинение!

  16. вили юни 21, 2008 at 00:38 #

    😆 😆 😆

  17. Мицева юни 22, 2008 at 22:52 #

    Аааа! Видях сега! Ще видим какво ще измъдря… Сега обаче ще простирам, че мъжО ще ме бие!

  18. Мицева юни 24, 2008 at 14:21 #

    сега се замислих и установих, че вече съм написала моята история за Поп Каро… друга не могада измисля и за това моля за позволение да ми разреши шефката да пусна нея.

  19. Мицева юни 24, 2008 at 14:24 #

    … но май ще я пренапиша първо!

  20. вили декември 28, 2009 at 23:48 #

    Мдаааааа! 😀 😀

Trackbacks/Pingbacks

  1. Силна и гореща « Панаира на Vira - юни 20, 2008

    […] той просто носи символа на невъзможната любов. Вили ни предизвика да измислим истории за него или да разкажем нашите […]

  2. История за Поп Каро « Ничия земя - юни 20, 2008

    […] (Една история специално за Вили) […]

  3. Едно тесте, много попове « Жълтурчето - декември 28, 2009

    […] Сливил – майката на всички попове 😉 ; […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: