НЕСТИНАРИ

10 Юни

Всяка година на 3.юни в село Българи се чества празника на свети Константин и Елена по стар стил. От единият край на селото тръгват групичка от мъже и жени, които носят три икони на светиите. Те обикалят едноименната църква на селото  три пъти. На площада на селото е очертан кръг с бяла боя. Процесията спира до него и четирима нестинари скръстват ръце молитвено и влизат кръга, в който гори жарава. Нестинарите минават няколко пъти по живата жарава със застинали лица, които нищо не изразяват. Тази магия приключва за десетина минути. По думите на близки на нестинарите самите нестинари изпадат в някакво състояние на транс, та дори и лудост дни преди танца. Някои още към 10-15май се променят – пожълтява им кожата, ръцете им се втърдяват като желязо, краката им стават ледени и се обливат в пот. Като отмине танца всички придобиват предишният си облик постепенно. Изследователи на нестинарството не са успели да разгадаят магията му. Според самите нестинари( някои дори не са вярващи) има някаква външна сила. „Секой не може да играе в огъня, вънкашна сила требва да ти дойде. Ако тя не се прихване, да започнеш да вафкаш, ще се изгориш“,разказва баба Деспина от същото село. Село Българи се смята за център на нестинарството у нас. Най-известните нестинари са били от това село.

Тъжната истина е, че сега в Българи няма нито един нестинар. Традицията се е прекъснала. В  момента нестинарите, които играят са от съседните странджански села.

Два пъти съм виждала истински нестинари. Първият път до един хотел в местността Карандила край Сливен. Бях ученичка тогава и спомените ми са избледнели. Но помня тъмнината навън, огъня и сенките на танцуващите. Не разбрахме какви бяха тези нестинари, нито от къде са се появили. Вторият път беше в София в някакво ханче(софиянци помагайте за името). Програмата беше много хубава: различни български песни,  автентични народни песни и накрая ни поканиха на двора, където гореше жарава и един мъж ходеше по жаравата. В ресторанта имаше доста чужденци и явно се посещава от тях, защото и естеството на програмата си е за възхвала на българските обичаи. Самата програма беше много стилна, но детският спомен е останал някак по-ярко в мен. И то може би защото беше много мистична обстановката.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: