…има ли нещо по-страшно от мига, когато осъзнаеш, че всичките ти старания на този свят са лишени от смисъл и цялото ти съществуване е лишено от смисъл, и доколкото все още си жив, ти просто се люшкаш между безмислието на живота и безпределната пропаст на нищото, където ти е съдено да се сринеш и да изчезнеш.

Богомил Райнов

Това цветенце се криеше в пожълтялата трева на Трихълмието в Стария град на Пловдив. Красотата му е очевидна, нали?

Понякога смятаме, че животните не са интелигентни или че забравят. Ето една история, която показва, че подценяваме ума им и че е възможно приятелство между две толкова различни групи.

Приятелство на лъв и хора

Занемарила съм в последно време блога си. Фейсбук е виновен. По често се ровя там и се запознавам какви са ги вършили приятелките ми от аеробиката и по-рядко останалите приятели. Е, не че се оправдавам, но така си е  :(    А и не ми се пише….

Нямах намерение да пиша тази статия, но след като в последните дни топ 1 на търсенията е статията от  изложбата през 2008 се реших.

Както всяка година изложбата е по-интересна за мен отвън, а в самата палата е някак по-специализирана. И така трябва да е. Целта все пак на тази изложба е да се срещнат специалистите, да обменят опит и идеи, да сверят часовниците си. Тази година новостта са украшения за телефон, в който е засадено малко растенийце – кактус или секулентно. Те са толкова мънички и растят бавно, но колко ли време ще издържат на екстремните условия – джобове, дамски чанти, падания, ужулвания, пек, студ….

Няма да разказвам за  различните видове растения, саксии,  торове, почви защото е по-добре да се видят.  Искам да ви обърна внимание на щанда на розите на фирма Флоров - Павликени. Разнообразието е впечатляващо. Има храстовидни, увивни в най-невероятни цветове.

А навън е грейнало от саксии, цветове, дръвчета, храсти, кактуси и хора. Саксийните цветя са различни видове, големини, а цените им са ниски. И да не пропусна луковиците на лалетата, нарцисите, зюмбюлите, които в началото на пролетта ще ни пълнят душата с омайните си цветове и форми.

Любимите ми кактуси не бяха представени подобаващо. А и аз моите вече съм ги оставила сами да се гледат. Тук май е мястото да ви напомня, че се очаква да застудее и е крайно наложително да се приберат всички цветя в зимната им квартира.

Стандарт- ни информира

В заключение: ако сте пловдивчанин или гост посетете изложбата, за да ви се напълни окото с природа, а и можете да украсите домът си с някоя саксия…

Хареса ми това стихотворение. Може би защото се говори за гоблен, а може би защото е нежно, спокойно и навява зимни мисли….

ЗАВРЪЩАНЕ 

                              На Ваня

Спокойно, точно – бод след бод -

извайват пръстите ти гоблен

И нов.

И нов.

          Трепти живот -

дъждът плющи, плодът е объл,

 препуска в нивата жребче,

разцъфва цвят, дъхти на зима,

 река по стръмното тече

с житейската река

сравнима.

Пореден гоблен: кей, море

 и лодка… Ако аз, скептика,

в морето вгледам се добре,

ще видя -

лодката ни вика.

 Прекрачвам рамката от мрак,

 отвръзвам лодката от кея

и никой не разбира как

 сме отпътували

със нея.

 Георги Ангелов

ПП. Май ми се шие гоблен, а нямам такъв…

Днес се срещнах с една приятелка. Пихме кафе, говорихме си и изведнъж осъзнах, че в последно време нямам никакво развитие. Стоя на едно място, не научавам нищо ново, дори английския забравих. И затова реших вече ще стоя на компютъра не повече от час, час и половина, ще чета повече книги и ще се самоусъвършенствам.

И стига съм казвала нямам време. Щом намерих време, за да ходя на аеробика, значи мога да намеря време и за неща, които касаят интелектуалното ми развитие.

Обещавам!

Уплашени от предстоящото захлаждане, решихме неделята да я оползотворим за разходка сред природата. Отдавна се канех да посетим Перперикон и предложението ми беше посрещнато с одобрение от всички.  Тръгването преди обяд не ми харесваше много, но в името на предстоящата приятна разходка се жертвах с ранно неделно ставане(по  моите критерии, разбира се     ). И Гери, приятелката ми от аеробиката, се включи в нашия малък отбор и така потеглихме към Кърджали.

В Пловдив беше леко мъгливо, но се усещаше, че слънцето ще се пребори с мъглата и облаците. Решихме на отиване да минем през Асеновград. Пътят е сравнително хубав, живописен и с хубава панорама.  Слънцето все пак се показа и откри приятна гледка за нашите градски очи. Дърветата на места имаха тук таме лека есенна украса, но в по-голямата си част бяха зелени. На Черноочене тръгнахме по прекия път за Перперикон. И съжалихме, че не избрахме по-дълъг маршрут. Пътят е около 6 км, но е толкова разбит, че има места на които можеш да си изгубиш гърне или нещо по-сериозно да удариш. Минавайте от там само в краен случай!

Както и да е стигнахме до паркинга в подножието на Перперикон. Плаща се 1 лев за паркинг, 0.50 за  тоалетна, 3 лв вход възрастен, 1 лв ученик. Има няколко сергии за различни сувенири, камъчета, книжки, карти…. и печат №25. И тръгнахме по пътя нагоре. А слънцето така препичаше, че все търсехме сенчести местенца за почивка. Пътят е стръмен и по труден в началото, заради изкачването по по грубо изсечените стъпала под парещите слънчеви лъчи. Стъпалата са неравни, високи, но можеш да се избираш пътя по който да се изкачиш. Стигаме до портите на крепостната стена и до двореца.  Първото, което забелязваме в скалите е каменния трон. Изсечен е в скалите и сигурно навремето е бил мястото, от което владетелите са издавали различни заповеди. После се забелязват голямата  и малката гробница, стаята на принцесата, жертвеника и олтара на Дионис. Има още един лек преход по стръмни стъпала и се изкачваме още по високо и стигаме до Акропола и Малкия дворец. А там има базилика, цистерна  за вода, кула и останки от крепостни стени и различни помещения. Гледката, която се разкрива от високо така те омагьосва, че не ти се тръгва. Доста обикаляхме по останките в най-високата част и погледът ми беше все в далечините пред нас и ширналата се панорама на Кърджалийските селца наоколо. Все пак тръгваме по пътеката надолу, но преди това се поспирваме да погледнем скалната рисунка на богинята Умай(която ако не знаех какво представлява от лишеите по скалите трудно бих забелязала). По пътя към настоящето виждаме и шарапана, в която траките са правили виното си.

Според  последните археологически проучвания храмът на Дионис се е намирал на Перперикон. А този храм е бил прочут с това, че тук са били направени две предсказания. Първото е свързано с Александър Велики и неговото величествено преминаване и превземане на различни империи и че Римската империя ще стане най-голямата. Славата на Перперикон залязла когато турците са ни поробили. Те са разрушили крепостта, която днес отново се опитва да възкръсне.

Уикипедия казва

и още снимки във фейсбук

След съботната Мармаладена вечер в неделния ден бяхме на разходка. Въпросът е къде сме били?

Да видим кой ще познае! За подсказка публикувам снимка…

Деси е екскурзия. Ученическа екскурзия, тип учебна практика в Испания, за две седмици. Е, малко силно е да се каже само Испания, защото пътувайки с автобус трябва да минат така или иначе през доста държави: Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, Франция, Монако. И т.к. са ученици пътуват само през деня и успяват да разгледат някои градчета по пътя.

Интересното е друго. Почти не ми липсва. Учудващо е,нали! Като изключа седмицата, в която бях  в Италия сама се оказва, че тя е била все до мен неотлъчно в продължение на повече от две години и явно ми е писнало от нея.     Истина е, че човек трябва да си почива дори и от роднините. А иначе в къщи е тихо, дори скучно(нямам с кого да се скарам или заяждам), подредено(както оставя сутринта – така го намирам вечерта) и дори миялната бездейства…

След 3 дена се завръщат. И ще се завърнем пак към обичайното си ежедневие: работа, училище, спорт и т.н…..

Май започва да ми липсва….