…има ли нещо по-страшно от мига, когато осъзнаеш, че всичките ти старания на този свят са лишени от смисъл и цялото ти съществуване е лишено от смисъл, и доколкото все още си жив, ти просто се люшкаш между безмислието на живота и безпределната пропаст на нищото, където ти е съдено да се сринеш и да изчезнеш.
Богомил Райнов
ноември 15, 2009 в 23:47 |
А може би точно в старанието е смисъла на живота?
ноември 17, 2009 в 13:55 |
Здравей, Вили
Не са ли повечето неща, към които се стремим в живота напълно безсмислени? За съжаление късно озъзнаваме, че ни е нужно много по-малко за да сме щастливи…
ноември 17, 2009 в 22:01 |
Точно така си е. Осъзнаваме всичко това когато се случи нещо, което да обърне живота ни наопаки. Тогава разбираме, че може да се живее и с много по-малко и че щастието е в това да си обичан, уважаван и да живееш в мир със себе си.
ноември 22, 2009 в 22:16 |
„А щастието? До щастието винаги се е достигало с най- неочаквани средства: с ръка върху корема на родилката, със съвършено издълбания черпак, който потъва в супника, с дума, която е твоя, а друг я изговаря, с поглед към мрачно небе, от което падаща звезда подава несъществуващ лъч… Малко са мъдрите, които не се опитват да извадят от ежедневието си на повърхността онова, което им се струва важно. Защото обикновените неща са толкова велики, колкото значими и велики ги считаме, и затова не бива да се изтъкват над другите. Всички малки неща са еднакво красиви, нужно е само да се съберат в едно копринено кълбо без възли и то да се търкулне.“
Владислав Баяц