Откраднат миг

Хареса ми това стихотворение. Може би защото се говори за гоблен, а може би защото е нежно, спокойно и навява зимни мисли….

ЗАВРЪЩАНЕ 

                              На Ваня

Спокойно, точно – бод след бод -

извайват пръстите ти гоблен

И нов.

И нов.

          Трепти живот -

дъждът плющи, плодът е объл,

 препуска в нивата жребче,

разцъфва цвят, дъхти на зима,

 река по стръмното тече

с житейската река

сравнима.

Пореден гоблен: кей, море

 и лодка… Ако аз, скептика,

в морето вгледам се добре,

ще видя -

лодката ни вика.

 Прекрачвам рамката от мрак,

 отвръзвам лодката от кея

и никой не разбира как

 сме отпътували

със нея.

 Георги Ангелов

ПП. Май ми се шие гоблен, а нямам такъв…