Отдавна се каня да напиша тази статия. Смятах да бъде по-подробна, но реших, че с клипчета по-лесно ще усетите атмосферата и удоволствието, което ни доставя аеробиката и нашата Таня! Жени и Мари-ана, тази статия е специално за вас!
И така вече е 4 юли. Подгонени от нетърпението да играем часове наред, повече от час преди началото, вече сме на кафето до самата зала и то доста солидна група. Пием кафе и смехът ни оглася всичко наоколо. Всички сме в приповдигнато настроение(само може би Таня Лулчева – тренерката ни, я е стягала душичката дали всичко ще мине както трябва) и чакаме с нетърпение началото. Залата е пълна, но т.к. е доста голяма това не е проблем. Всеки може да застане на място, което го устройва(преимуществото на голямата зала). Настъпва заветния дванайсти час от деня и когато голяма част от хората вече мислят за обяд, ние с ентусиазъм започваме първия час. Той е с госта от Германия – Антон Тодоров. Степ, любимият ми уред. След това следва Таня Лулчева, Деница Тодорова с BOSU(BOSU-то представлява срязана на две топка и с широката си страна лежи на пода. Движенията, които се извършват са подобни на степа, но са малко по-трудни, заради по-меката основа), Chillout Stretching и Галя Джуранова, пак Антон, Дима и hi and low(Това беше часът, в който на моменти ми липсваше ритъмът и смисълът, но сигурно нещата не ставаха защото нямаше микрофон…) и накрая кулминацията – double step с Таня и Антон.Страхотна комбинация! Врътки, мамбота, шасета и какво ли не имаше в комбинацията разиграна от тях двамата. Още ни се играеше, но трябваше да свършваме защото имаше и салса парти. Е, салсата не я уважих заради купона вечерта. Разбрах, че е било хубаво, приятно и забавно с Илиан и Златка от “Salsa de Kuba”. Така и трябваше да е!
Вечерта продължихме в „Болеро“ и клуб „Мармалад“ . Забавлявахме се доста, но явно умората от седем часа тренировки си каза думата и се прибрахме раничко за такъв тип събирания(но ще се реваншираме при следващи събирания).
Голямата част от клиповете са от последния час и затова редиците на играещите са силно оредяли(май накрая останахме само момичетата на Таня) И накрая един степ с Антон Тодоров от Римини( играх го!)
Е, доста телеграфно се получи, но целта ми беше да погледате, а не да четете….




юли 16, 2009 в 09:31 |
Герои и сте, истински герои
юли 17, 2009 в 10:00 |
Страхотно е, Вили! Както аз харесвам – нагледно и с картинки.
Мерси за разказа. 
Права е Жени – герои сте!
юли 20, 2009 в 21:51 |
Пък аз се чудех що сте толкова готини! Благодаря и за атмосферата!
юли 20, 2009 в 23:23 |
Мдаааааа… Така си е! Готини сме и сме малко диви…
юли 23, 2009 в 13:16 |
Чета заглавие „Аерофест“ и си викам „леле, кога летяха без аз да разбера…“..пък то…Земни занимания
Скукаааа, скука