Уикенд в столицата

Нациналната галерия за чуждестранно изкуство

Пътуването до София беше продиктувано от две причини. Изложбата на Пикасо и завръщането на брат ми от Китай. До последно не бях сигурна дали наистина ще пътуваме, заради работната събота. Аз лично не бях на работа, но Деси трябваше да ходи на училище. В крайна сметка в събота по обяд бяхме вече в София и се подредихме на една дълга опашка пред галерията за чуждестранно изкуство. Стана ми драго и приятно, че толкова много хора като нас са решили да се просветят и разгледат някои от творбите на Пикасо. Чакахме около час на вятъра (студа почти ни вкочани), после още двайсетина минути и вътре на стълбището и 2-3 минути преди да влезем в залата разбрах, че изложбата е без вход последните два дена. Стана ми малко криво, че неправилно съм преценила ситуацията и дори ме доядя на това решение, защото ако беше с вход нямаше да чакаме толкова време на студа. Но пък така доста хора могат да разгледат картините, графиките, скулптурите на Пабло Пикасо.

Самата изложба е много, ама много малка част от неговото творчество. Но пък е достатъчна, за да се придобие една бегла представа за твореца.

стомна

Това са двете творби, които ми направиха най-силно впечатление.

След изложбата планът ни се промени(адаш не се сърдиш, нали? и ти Калинче!) и веднага се отправихме  към втората цел - апартамента на брат ми. Вече ни очакваха, пихме чай(китайски и леко екзотичен за моя вкус) с много, много приказки.

Доста рано вечеряхме в “Табиет”. Ресторантът има хубава кухня, цените не са ниски, но сервитьорите бяха малко намръщени. Гледаха лошо или може би те така си гледат, но не ни направи добро впечатление   визията им. Иначе се справяха добре със задълженията си. Всичко ни хареса салати, ястия, бирата, но  крем “Брюлето” им(друг десерт не опитахме) въобще не ни хареса.

Ранната вечеря ни принуди да търсим забавления като шопинг в МОЛът. И там присъствахме на фалшива тревога за пожар(в 21.40), която ми се струва, че си беше изфабрикувана, за да ни изгони по-рано. И така се прибрахме, за да си довършим приказките в къщи.

В неделната утрин, за да не стоя в апартамента с мъже и дете, отново се отправих към Пикасо. Този път с Милена и Стелито(снаха ми и сестра й). Чакахме не повече от половин час, защото отидохме рано. Установих, че колкото и да гледам картините винаги могат да се открият нови и нови детайли.

А колко е хубава София в неделната утрин! Тиха, свежа и много приятна!                     

      Следващата стъпка беше     Старбъкс.  Очакванията ми бяха по-големи от това, което ме посрещна. Заведението е малко, нагъчкано и шумничко. Масите са малки и доста близо една до друга. Беше препълнено и едва успяхме да си намерим места. Напитките ги бива, но не всички. От сладкишите само шоколадов донът опитах. Казано и с други думи мога да не посещавам повече Старбъкс. Уви, разочаровах се. Имах друга представа за тази верига кафенета. А може да е само побългарена версия на  Старбъкс.

 

И така от уикенда си имам чашки за чай(от Китай) и нови дънки! И естествено много впечатления.

Следващият път се разбрахме да ходим на пикник на Витоша. Но кога ще е?