Днес имах много готин клиент. Той самият нищо не си купи, но пък внесе настроение и емоция.
Гледаше срамежливо, много нежно, а гласчето му не се чу. Стопанката му великодушно разреши да го милвам и снимам. А той като мъж стоически издържа издевателствата над него. Само на 43 дена е, но е много сладък, нали! :P
Преди една година започнах да пиша в свой блог. Първоначално бях другаде и по късно се прехвърлих тук. Много се чудих какво да напиша по повода и в крайна сметка реших да ви припомня една приказка. Ханс Кристиан Андерсен е един от любимите ми автори на приказки. И така “Грозното патенце”… (още…)
Последният един месец ми е доста тъпо. Макар, че думата тъпо не е много точна. Може би трябва да кажа депресивно, песимистично или безперспективно. Финансовата криза се усеща доста осезателно в нашия бранш и не само при нас естествено. Усещам се, че в последно време голяма част от разговорите, които водя започват с коментар за кризата. И вече ми омръзна несигурността и застоя. (още…)
Днес с една приятелка пих кафе. Разговаряхме за проблемите на деня и изведнъж забелязах черна дъска и на нея с бял тебешир написани следните думи:
Никога не е късно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш!
Хареса ми тази мисъл. Цял ден си я повтарям и се опитвам да разбера каква искам да бъда. И не можах да разбера. Винаги съм била реалист. Оптимизмът в мен винаги е доминирал над песимизма и затова смятам, че и сега в тези трудни времена(не само за мен, а и за всички) положителното ще надделее и много скоро слънцето ще ни огрее, стопли и ще ни накара да се смеем от сърце.
Дано да е по-скоро.
Интересна неделя беше! Денят на Първа пролет. Е, астрономическата беше дошла около 30-на часа по-рано, но пък истинската ни сюрпризира със снежец. В Пловдив бързо, бързо се разстопи и сме вече в очакване на пролетните температури(разбирай поне 25º) с идването, на които и настроението ни ще скочи на макс. (още…)
Тази година пролетта ни смразява с ледения си дъх, с преспите сняг, с вятърът, който създава дискомфорт за визията и дишането ни, с пестеливите си слънчеви лъчи… Е, знам , че това е временно, но за да ни е комфортно трябва да ни е топличко, нали?
Предлагам ви игра на огнени езици или казано с други думи да се насладите на живият огън, който топли душата и възприятията ни. Вера го сподели с мен и аз не се стърпях и ви го предлагам.
Огънят освен стихия е и пленителен с красотата си! Аз съм омагьосана!
Четох скоро във Вила Вилекула за индийците. За тяхното отношение към забраните и как една страна, на която гледаме с леко пренебрежение, се бори с тютюнопушенето. Можем само да се учим по този въпрос от тях, явно. Но не затова исках да пиша, а за друго, което отново трябва да ни накара да се замислим дали наистина сме много напреднали или все още сме в тийнеджърската възраст(всичко можем и знаем, а като трябва да се докажем…). (още…)
Нациналната галерия за чуждестранно изкуство
Пътуването до София беше продиктувано от две причини. Изложбата на Пикасо и завръщането на брат ми от Китай. До последно не бях сигурна дали наистина ще пътуваме, заради работната събота. Аз лично не бях на работа, но Деси трябваше да ходи на училище. В крайна сметка в събота по обяд бяхме вече в София и се подредихме на една дълга опашка пред галерията за чуждестранно изкуство. (още…)
10 март 1876 година. На този ден Александър Бел провежда първия телефонен разговор.
Е, първият телефонен апарат е далеч от това, което е в джоба на всеки от нас. Но без този стар, допотопен апарат развитието в областта на телекомуникациите щеше да вероятно в съвсем друга насока. Телефонът от лукс, средство да покажеш, че си заможен или недостижима мечта се превърна за десетилетие в едно необходимо зло. А колко хубаво е да си неоткриваем!
“Благородният испанец” е постановка на ДТ “Сълза и смях”. Тази вечер тази театрална постановка беше гост в Пловдивското кино-театър “Гео Милев” и аз бях сред публиката. Щеше да е по-приятно ако се играееше в Драматичния театър, но няма нищо…
За самата постановка, актьорският състав, режисьор и т.н. можете да прочете тук. Аз ще ви кажа само, че толкова много се смях на недоразуменията, които предизвикват недоизказаните неща, комичните ситуации, жестове и играта на актьорите, че в някои моменти се смеех със сълзи. Все още настроението, с което ме зареди “Благородният испанец”, ми е приповдигнато и се надявам да ме държи по-дълго време. :P :P
Едно добро начало на новата седмица!
КРАТКИ
СПОДЕЛИ