Или казано с други думи равносметка на каква сме я свършили.
Остават броени часове от 2008 година. На прага на Новата година всеки се опитва да претегли на кантар отминалата година. Опитваме се да преценим има ли превес на по-добрите и значими събития или връх са взели негативните емоции. Понякога се случва и нещата да са на кантар – тогава когато съществените събития са били и в двете граници – добро и лошо. (още…)
Ама малко досадно е да са толкова дълги тези празници! Уж съм по-свободна, а от купони, гостита, партита, шопинг и тем подобни не ми остава време даже пощата да си проверя. А колко съобщения изпратих и колко разговори проведох! Поне месец не искам да видя телефони! Даже не успявам да се насладя на топлината на камината и на домашния уют. Но, утре е работен ден и животът ми пак ще влезе в обичайни релси. Лошото е, че много задачки ме чакат за утрешният ден - не е за вярване,че ще успея да ги изпълня всичките, но ще се напъна.
Затова пък сега ще се насладя на малко по-стари и романтични песни и ще се настройвам за последните два работни дни за тази година.
Желая ви ползотворна седмица и весело посрещане на 2009г.
*************
Аз мрънкам, но с радостно чувство. Тези дни успях освен с роднини, да се срещна и чуя приятели, с които отдавна не бях разговаряла или купонясвала.
Хубаво нещо са празниците. Нека да са по-често! 
Тиха нощ, свята нощ.
всичко спи, сал една свята
двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина!
Тиха нощ, свята нощ.
Вест дойде най-напред от пастири, пресекли нощта,
чули ангел да носи вестта,
че Христос се роди.
Тиха нощ, свята нощ.
Две очи – и във тях нежен поглед,
сияещ от смях,
лъч надежда достига до нас
за спасителен час.
Йозеф Мор
Коледните и Новогодишните празници ми са едни от най-любимите. Къщата е празнично украсена – елха, гирлянди и множество коледни сувенири. Настроението е приповдигнато(във ваканция сме, ура), всички са някак по-добри, мили и прощаващи. Усмивките се срещат по-често по лицата на хората, а стресът от ежедневието се надявам да остане във вече отминалият ден(леле, какви задръствания бяха в Пловдив тези два дена!) и да се наслаждаваме на мини отпуската. (още…)
Към звездите ще тръгна пеша.
От браздите ще тръгна, от хълма,
от дълбокия шум на ръжта,
от светулка в тревата ще тръгна.
Ще изляза на хребета чак
ща отмина скалите засияли
и ще стъпя в космическия мрак
със обувки, от кал натежали…
Ще вървя към звездите без сън,
ще протягам с надежда ръце…
И ще стигна
до същия хълм
и светулка в тревата ще свети.
Георги Костадинов
Мили Дядо Коледа,
Пиши ти едно пораснало дете. Миналата година забравих да ти напиша писъмце и ти почти успя да ме забравиш(добре, че сама си купих подарък). Е, получих подаръци от най-близките ми хора, но истински желания не дойде. Тази година обаче реших да ти напиша писмо, за да не се чудиш какво точно да ми донесеш и пак да ме позабравиш. И така искам да ми донесеш една екскурзия до Париж, почивка на Сейшелските острови, един лаптоп Dell, а може и една малка сладка количка или пък направо собствен остров в Тихи океан, с вила, летище и всичките му мурафети. Нека с мен да бъдат и семейството ми и най-добрите ми приятели, а и треньорката ми Таня….
И като се събудих, разбрах че писмото до Дядо Коледа е от някой друг сън, а не моят. Но все пак бих си пожелала да съм здрава, обичана и много усмихната. Ако това ми донесе Дядо Коледа ще е достатъчно, нали? 
Написахте ли си, деца, писъмцето до вълшебният старец? 
Усмивка.
Крива.
Едва забележима.
Но истинска.
Зад нас хлапетата се пръснаха из парка и тълпа шумни ловци хукна след безпомощното хвърчило, понасено от вятъра високо над дърветата. Мигнах и усмивката изчезна. Но знаех, че е била истинска. Бях я видял. (още…)
Започва последната дълга седмица от тази година. Ще се работи и в събота(нека ви – аз пък ще почивам). И след това идва неделята на Коледните празници – Бъдни вечер, самата Коледа и Стефанов ден. Бъдете много здрави, работливи и най-вече послушни! И който не си е написал пиъмцето до Дядо Коледа има още няколко дена да отсее най-желаните подаръци от мечтаните такива.
Нека седмицата ви бъде щастлива, много усмихната и прекрасна.
Харесвате ли голф? А Том и Джери? А гледали ли сте как играят голф?
Как анимация правена преди 20-30 години може да е толкова забавна, увлекателна и никога омръзваща? Обожавам да ги гледам, макар че в последните години рядко се сещам за тях. Благодаря на Мари-ана за подсещането.
А кой е по лош – Том или Джери?
Обичам ги и двамата! Една голяма усмивка за всички харесващи Том и Джери
КРАТКИ
СПОДЕЛИ