Приятели

Тази вечер, докато приготвях вечерята, гледах последната серия на “Приятели”. Гледала съм я няколко пъти и въпреки всичко пак ми стана тъжно и мъчно, че сериалът приключва. Той и не може да е безкраен, защото всяко едно нещо в този свят търпи развитие към по-добро или по-лошо. Знам, че героите не могат, а и не е нормално да живеят винаги заедно и да не се стремят към по-добро бъдеще за себе си. Но харесвам “Приятели” и пак ще гледам старите епизоди и ще преживявам отново нещата, които им се случват.

 Няма да  тъгувам за Рейчъл, Рос, Фиби, Моника, Джоуи, Чандлър и  за това, че нови серии няма да се появят.

Щастлив е този, който има много и добри приятели готови и да помогнат и да се жертват и да  обичат и прощават. И се сетих за темата на Графът за приятелството. Брънките в едно приятелство са много и трудно се изброяват. Понякога незнам как и защо е започнало едно приятелство, а в други случаи помня дори запознантството ни. И забелязах, че в различните етапи от живота ни, са различни и приятелите. Е, някои остават през всички етапи, но дали те са истинските? Вероятно, да и ние най-добре знаем това. Приятелите ни помагат да помъдряваме, да трупаме житейски опит и ни учат да  раздаваме любов, вяра, желание, щастие. Щастлив е този, който има не много имане, а много и истински приятели. Пожелавам ви го!

*********************

Вечерта по бтв предложиха една чудесна комедия “Капан за родители”. Гледала съм я няколко пъти, но въпреки всичко пак се смях със сълзи. Обичам комедии, особено в неделя вечер. Зареждат ме с оптимизъм за идващата седмица.