Ето, Диана моят отговор на играта филмов билет – за филмите, в които бих искала да вляза и да участвам в тях. Правилата на тази игра може да погледнете при Станислав.
Много харесвам филма Приятели и с радост бих влязла в него, за да се въплатя в някоя от ролите или пък да играя себе си като техен приятел(май ще съм скучна за тях). Харесва ми сериалчето заради позитивизма, с който е пълен и положителното отношение на самите герои помежду си и към другите хора. Зарежда ме с увереност и любов към хората въобще.
„Изкуплението Шоушенк“ съм гледала няколко пъти и много ми харесва. Харесва ми може би заради Морган Фрийман, а може би заради самия сюжет. И днес пак бих го гледала.
Харесвам много и филма Коса. Тъжен стар филм, но много съдържателен. Впечатленията ми са от преди години, н го помня по-добре от филма, който съм гледала вчера. И в този филм отново темата за приятелите е водеща и тук.
И с най-голямо удоволствие бих танцувала във Флашданс и то без да се замисля, че не мога да танцувам така хубаво както прекрасната танцьорка, май Дженифър се казваше.
А С деца на море, Таралежите се раждат без бодли, Войната на таралежите може човек да се попикае от смях.
Както виждате обичам весели комедии и съдържателни филми. Мразя любовни и сериали от рода на „Дързост и красота“, „Елиза“ и други подобни.
Трябва да предизвикам още четирима, които да се включат във верижната игра. Нека това да бъдат Дарина, Кекланка с бебе Теди, Лонганлон и Бу. Не поглеждайте така скептично на верижната игра. Така откриваме интересни неща за другите блогъри, които не сме виждали(в повечето случаи), но познаваме понякога по-добре от хората, с които всеки ден сме заедно.




юли 29, 2008 в 20:59 |
Честито за твоите 4 – филма!

Да знаеш обаче, че Лонганлон е поканен, даже от мен.
Поздрави,
Станислав
юли 29, 2008 в 23:38 |
Очаквах, че ще има някакво дублиране, но… Така няма да може да се оправдава, че не е разбрал.
юли 29, 2008 в 23:56 |
Коса ми е любим. Така че докато ти танцуваш във Флашданс, мога ли аз да попея в Коса
юли 30, 2008 в 00:19 |
юли 30, 2008 в 00:27 |
(Ама аз наистина ще пея!)
юли 30, 2008 в 00:42 |
Чувам те! Пееш хубаво и цял Пловдив разбра!
юли 30, 2008 в 01:33 |
юли 30, 2008 в 09:46 |
И аз се учудвам, че постигаме разнообразие.
Беше ми по-трудно да се съобразя да не повтарям прехвърлянето на топката.:))))))))
Бях забравила за тези филми. И аз нямам нищо против да поживея в тях.
Само в изкупленирто „Шоу Шенк“ не изкам за нищо на света да попадам.
Не понасям затворени пространства.
Тези качества, които ги извади героят на Морган Фрийман, са такавя рядкост. Не само будят възхищение, а направо граничат с представата ми за свръх- човек.
август 6, 2008 в 10:39 |
Хихи! Флашданс, а?! Радвам се, че съм уцелила парчето! И аз обожавам музикалните филми и си мечтая да мога да танцувам толкова добре.
август 6, 2008 в 16:38 |